Въпрос - уловка. Внимавайте. Спомняте ли си какво каза Радан Кънев в понеделник сутринта по НОВА?
Отговорът е лесен, разбира се, няма нужда да напрягате излишно паметта си. Изрече тихичко "байхуй" и данданията настана.
Независимо дали ще го пишем слято (както самият той ненужно поясни часове по-късно), буква по буква, със звездички и тиренца, ще виждаме в това ъпсуртни поп-културни препратки, намигване към "махленския жаргон на 90-те", скрита азиатска семантика или едрогърдести китайски манекенки - все тая; хуят си е хуй, дори кагато има официално обръщение пред него.
Подхилкваме се в шепа, смигаме дяволито, пишем коментари и гледаме сеир. Един лаф се пръкна пред очите ни и стана незабавно градски фолклор, понеже нищо не поддържа обществото така приятно възбудено, както публичното споменаване на гениталии.
Всяко чудо за три дни; и тази ерекция от интерес ще спадне.
Дори се изненадваме, че все още ви се чете текст на тази тема. И докато не сме ви загубили, т.е. все още ви държи инерцията от кукиша в заглавието, нека се върнем на въпроса , с който започнахме.
Помните ли какво каза г-н Кънев? Именно! Освен фамозната думичка, нищо друго не остана в паметта ни от цялото гостуване.
Темата беше нещо за президентските избори май, отношенията между коалиционни партньори, връзката между власт и реформи. А може и да грешим.
Така или иначе май единственият смисъл да слушаш политическа телевизионна публицистика рано сутрин остана в това някой сънен събеседник да изрече нецензурна фраза и блокът вече се е получил чудесен.
Ако позволите да перефразираме онзи вечен български виц: кажи "хуй" и да бегаме.
Зрители, умишлено държани в перманентен ментален пубертет, няма как да не реагират инфантилно на цинизмите.
Така без да иска Радан сам обезсмисли иначе умното си говорене, но за сметка на това стана батка с готини лафове. Обяснителният режим във фейсбук, с който се опита да поправи нещата, само ги влоши.
Не не разбирайте погрешно. Гневното говорене с елементи на ругатня има своето важно място в ефира и ако човек желае да нарече някого "задник", "лайно", "свиня", "куче" или "байхуй", е свободен да го направи с отговорността, че ще привлече значително внимание към емоционалното си изхбухване, но не кой знае колко повече от това.
Аудиторията ще оцени подобна безрасъдност и дори ще й се наслади, но няма да чуе нито една от останалите тези, колкото и мъдри да са те. И в края на деня ще те помни само с това.
Байхуй-лексиката не прощава, независимо каква е аргументацията да прибегнеш до нея. Тя впечатлява и остава забодена във времето. Налага своята дамга и подчинява ораторите, избрали да сведат посланието си до нея. Забавна е, създава шеговита интрига и със сигурност запълва време, в което да я обсъдим.
Само че там е истинската уловка: ако този тип говорене остана единственият изход на културните хора да защитят достойнството пред децата си, както се оправда Радан, нещата рязко стават сериозни и хихикането секва.
Вицът е за наша сметка. В такъв случай вместо да си лафим махленски из блоковете, давайте по-добре да пишем "хуй" и да бегаме. Не че отдавна не сме го направили, нали?
