Когато става дума за движение по пътищата, асоциациите варират от дупки, колкото кратер, през пернишки голфаджия до...неизбежните катастрофи и „възпоменателните плочи" край пътищата, на които се усмихват лицата на нечии синове и дъщери.
11 години присъда получи полицаят, прегазил 11-месечно бебе на 11 септември миналата година, като се качи с колата си върху тротоара в Крушевец. Присъдата не е окончателна и може да бъде обжалвана.
Близо два месеца по-рано присъда получи и друг човек, убил дете на пътя, отново на място, предвидено за пешеходци - Георги Сапунджиев беше осъден на 6 години в затвора, затова че отне живота на 4-годишния Паоло, навлизайки в пешеходната зона до училище в центъра на Стара Загора. Въпреки че е постановено да не шофира, медиите лесно го уловиха отново зад волана.
В средата на април мъж с 20 глоби за шофиране и предизвикани две катастрофи в миналото, уби 6-годишно дете при последното си провинение. Дни след това младеж беше пометен от джип на Околовръстното шосе в София, докато се е опитвал да помогне на аварирала своя приятелка.
Всъщност тези случаи влизат в медиите, предизвикват внимание и въпреки това ефективните присъди изглеждат по-скоро рядкост. Особено ако си припомним, че въпреки шумния скандал, състезателят по фигурно пързаляне Максим Стависки получи през 2009 година само условна присъда заради предизвиканата от него катастрофа след употреба на алкохол, в която един човек загина и друг остана в кома.
На този фон в интернет се разпространяват десетки „скандални" видеа на хора, които шофират с над 250 километра в час на нашите разбити и абсолютно необезопасени пътища. Въпреки че те нямат значение в съда, са достатъчен пример за отношението към нарушението на закона.
Скандал отдавна няма.
Колкото и привидно желание да има обществото да спре с убийствата на пътя, мисълта „на мен това няма да се случи" неизбежно води до „случки".
Промяна трудно може да последва, докато шофьорите не разберат, че нарушението се наказва. Вместо 20 глоби да бъдат просто история в миналото на шофьора, те трябва да поставят под въпрос правото му да шофира. А присъдите за убийство или телесна повреда при пътнотранспортни произшествия трябва да станат правило, а не изключение. Колкото по-бързо тези промени се случат, толкова по-добре.
Защото всяко отлагане се заплаща с жертвоприношение.
Не целя да се заяждам, нито е от значение, но онзи урод, убил 6-годишното детенце на Цариградско шосе, уби на място и младо момиче - Съни! И колкото и да ми говорят, че Господ виждал, се питам кога ще прогледне! Мир на праха на всички загинали по пътищата, заради "шофьори" !
... шафьорлъка е майсторлък, а не курназлък... Пали си мигачете, а'ти не запалът свещ некъде!