Поне да беше смешно

Гледахте ли дебатите около вота на недоверие срещу правителството на Борисов? Нищо. Вариантите човек да си причини подобно изживяване и без това са малко. Трябва или професионално да се интересуваш от тези неща, или да изпаднеш в онова рядко безнадеждно човешко състояние, в което нямаш друга работа във вторник следобед, освен да гледаш БНТ2.

Да си признаем - този вот на недоверие се превърна в пародия на самия себе си.

Не защото проблемите на сектор "Сигурност" не са достатъчно сериозни. Не защото вътрешният министър и подопечните му служители не изчерпаха отдавна резерва с гафове, които обществото може да толерира.

Не, този вот на недоверие, както и толкова други преди него, са пародийни заради своята безсмисленост. Нима има някой, който да се съмнява в това, че правителството ще оцелее? Депутатските гласове са разпределени с точност и каквото е имало за притискане, убеждаване и купуване, вече 100% е свършено надлежно и отговорно. И мачът е свирен още преди първия съдийски сигнал и началото на дебатите.

Този път ГЕРБ и Патриотите дори не си направиха труда да се поскарат с Корнелия Нинова от спортна злоба. Депутатите отметнаха дебатите за 1 час и се разотидоха, и без това на никого не липсват.

Така де, тези дебати и без това се гледат от професионалисти, пенсионери и от на един депутат от ГЕРБ (няма да казваме кого) майка му, която му се кара, ако не го види в пленарната зала.

А можеше вотът да бъде забавен! Да бъде цветен и "раздвижен", да привлича и по-младата аудитория. Вместо обичайната размяна на реплики, дуплики, лични обяснения и мерене на фактология пред полузаспала зала, може да се заложи на комедията.

Подобно шоуто на Джон Оливър ще започнат да изваждат важни социални проблеми, завивайки ги в по няколко язвителни и закачливи майтапа за по-лесното възприятие на зрителите. Вярно, и Оливър започна да се изтърква след втория сезон, но у нас и без това имаме възможност да сменяме комиците на всеки няколко години.

И без това живеем във време, в което много по-лесно е да вярваш на комедианти отколкото на политици.

Представете си колко ще скочи рейтингът на политиците, ако вземат да се затапват един друг с вицове и смешки, вместо да се мъчат със статистика и препратки към закони. Вместо това ще си наемат собствени сценаристи, които да им крадат смешки и стари вицове, превръщайки ги в политически речи. Тактиката е изпробвана и работи без грешка - вижте само колко добре му се получава на Слави Трифонов.

Само може да прескочим тук Крум Зарков от БСП, че неговият специфичен хумор за дядовци и ДС по-вероятно ще докара проблеми на партията му, отколкото да й спечели дивиденти.

Междувременно на прословутия екран до председателите на НС ще вървят на живо туитовете по темата на дебата като тяхната задача ще е да отбелязват силата на аргументите и колко са забавни смешките. Така ще се създаде интерактивност, която да напомня по някакъв начин на хората на директна демокрация.

Вярно, партийните тролове ще налазят веднага дебатите, превръщайки ги безобразно мазало, но поне партиите ще се създадат по този начин по няколко работни места.

Този екран може да се ползва и за други неща. Вярно, днес Корнелия Нинова така и не успя да си пусне клипчето с Бойко Борисов, но я си представете колко по-разчупени ще са депутатските изказвания, ако към тях вървят мултимедийни презентации и кратки образователни анимации.

Ако проявят малко повече инициатива, дори и може да използват иновативни технологии и добавена реалност, които БНТ ползва за отразяване на мачовете от Световното. През останалото време - епизоди на "Том и Джери" за отегчените народни представители.

А на премиерското място ще има холограма на Бойко Борисов. Човекът и без това предпочита да си гледа мачове, да рита топка с "Тигрите" или да върши нещо друго, а на опозицията всеки път й излиза пяна на устата, защото премиерът ги пренебрегва.

Така всички ще са доволни - хем Борисов ще си върши неговите си неща, хем в Народното събрание ще има негова версия, която периодично ще гледа мрачно и ще цитира набор от стандартизирани отговори и оправдания - "комунистите", "предишните правителства", "не сме виновни ние", "коалиционните партньори"... въобще обичайният репертоар.

За да се разчупят допълнително нещата, в правилника на Народното събрание ще се въведат забавни спиртни игри за самите депутати.

Всеки път, когато Елена Йончева каже думата "ограда", Марешки спомене с или без причина името на партията си "Воля", някой от ГЕРБ изръси, че опозицията "завижда за председателството" или Корнелия Нинова заговори за "Оставка!!!", всички в Пленарна зала трябва да пият по едно малко. Язък за Михаил Миков, че вече не е в парламента.

Така всеки дебат може да има къса и дълга версия. Късата, подобно на всяко стендъп шоу, ще е около 45 минути (с рекламната пауза за игри на късмета). Все пак, да не се изморява аудиторията и да не й стане скучно от толкова много политически смешки наведнъж.

Дългата версия обаче ще се практикува по-рядко и ще по формулата на риалити форматите и на "Сървайвър" - всички ще седят в залата докато издържат - без ядене, без пиене и без ходене до тоалетната.

Накрая най-издръжливият ще реши какво ще се случва. Тук БСП може да похитрува и да възприеме тактика от своите гласоподаватели, разчитайки на пелени за възрастни, но все пак ще трябва да се изправят със строгата военна подготовка, която лидерът на ВМРО и военен министър Красимир Каракачанов ще приложи на своите депутати.

Периодично някой може да бъде викан в изповедалнята на главния прокурор да признава грехове и корупция. Разбира се, ако главният прокурор въобще пожелае подобно нещо.

Така във вота на недоверие най-сетне ще има някаква форма на интрига. Зрителско гласуване с SMS-и няма да има. Затова са все пак изборите веднъж на четири години.

А колкото до демокрацията, тя и без това е в пародийно състояние. Нека поне е развлекателна.

Новините

Най-четените