Хиляди на улиците. Сблъсъци между граждани и полиция. Над 70 загинали. Над 2300 ранени. И министър-председател, подал оставка.
Така накратко може да се обобщи случилото се през последните две седмици в Непал. Забрана на социалните мрежи в страната се оказа искрата, която възпламени гнева на младите непалци срещу корупцията в страната им.
Спирането на Facebook и Instagram, част от правителствената политика за повече контрол над съдържанието онлайн, съвпадна с надигаща се на вълна на недоволство срещу децата на политиците и лъскавия живот, който демонстрират.
Протестите на поколението Z, получили този етикет заради това, че масово участниците в него са млади жители на Непал, доведе до сблъсъци, при които полицията отговори с гумени куршуми, водни оръжие и сълзотворен газ. А според организацията за защита на човешките права "Амнести Интернешънъл" са били използвани и истински амуниции, довели до фаталните случаи.
По последни данни от неделя, 14 септември, загиналите са 72-ма, но е възможно да бъдат открити още тела в изпепелените сгради.
Протестите бяха най-смъртоносните и масови в страната от десетилетия насам.
Трябва обаче да се направи разлика между причини и повод. Макар формалният повод непалците да се надигнат да е забраната на социалните мрежи, причините са много по-дълбоки - корупцията в страната и засиленото усещане за неравенство, заедно с икономическите предизвикателства, които непалците усещат с джобовете си.
Забраната, която отприщи вълната
На 29 септември м.г. Върховният съд на Непал заповядва на всички социални мрежи, които искат да оперират в страната, да се регистрират в Министерството на комуникациите и информационните технологии. Идеята на властите е така да им се даде възможност да следят за "нежелано съдържание".
В края на август т.г. министерството предупреждава публично социалните мрежи, че им дава седем дни да се регистрират, иначе достъпът до тях ще бъде преустановен. Сред направилите го са TikTok и Viber.
Други обаче решават, че няма да се съобразят с изискването - сред тях е компанията Meta, която стои зад Facebook, Instagram и WhatsApp. Правителството спазва заканата си и спира достъпа до услугите.
Социалните мрежи обаче са важни за непалците - в страната по данни на компанията Kepios има над 14,3 млн. профила (към януари 2025 г.), което се равнява на 48% от населението. Отскоро Facebook позволява на местните да изкарват пари от съдържанието си, а други бизнеси разчитат на рекламата там, за да оцеляват и да намират клиенти.
Изведнъж тези възможности отпадат заради желанието на правителството за по-голям контрол върху съдържанието.
Децата на могъщите
Забраната съвпада с набиращото инерция именно в социалните мрежи движение срещу т.нар. "непо деца" на Непал. Терминът идва от "непотизъм" и е вариация на "непобебетата" - често определение за децата на холивудски звезди, за които се смята, че получават повече възможности заради известните си родители.
В Непал обаче става дума за наследници на политици, включително на бивши министри, които онлайн демонстрират охолен живот.
Недоволни започват да публикуват снимки и видеа, за да изтъкнат яркия контраст между живота на "непо децата" и тези на повечето непалци. От едната страна са скъпи коли и лъскави почивки, а от другата - бедност, която принуждава немалко обикновени граждани да търсят работа в чужбина.
Става дума за 30-милионна страна, в която около 1 на всеки петима е безработен, и която от 2008 г. насам - когато беше отменена монархията - е измъчвана от политическа и икономическа нестабилност.
Започват да текат обвинения, че лъскавият начин на живот на "непо децата" се финансира с пари на данъкоплатците. Младите непалци възприемат тези послания и напрежението срещу управляващата класа расте, а в коментари в социалните мрежи и в теми в Reddit започват да се виждат призиви за протести.
Кръв по улиците
До такава се стига в понеделник, 7 септември, когато недоволни излизат по улиците на столицата Катманду и на други общини. Властите реагират с въвеждането на вечерен час, свикана е и армията, която да подсили охраната на важни правителствени сгради.
Последвалите сблъсъци между протестиращи и полиция доведоха и до жертви.
Кръвта по улиците първо изяде поста на вътрешния министър Рамеш Лекхак, който пое отговорност за твърде острата реакция срещу демонстрациите.
Достъпът до социалните мрежи също беше възстановен, но инерцията на протестите не секна. Обещанието на премиера К. П. Шарма Оли за финансови компенсации за семействата на загиналите също не намали напрежението. Не помогна и изявлението на Оли, че "инфилтриране" и опитите на властите да "защитят някои институции от подпалване и вандализъм" са довели до "нещастен инцидент".
Младите непалци продължиха с протестите и запалиха редица сгради - от тази на Върховния съд, през парламента, полицейски постове и домове на политици.
Оли в крайна сметка се видя принуден да подаде оставка миналият вторник, с което се успокои и недоволството. Но не и без своята тежка цена. Жертвите в крайна сметка вече са над 70, като сред тях има както протестиращи, така и няколко полицаи.
На път към избори
В петък магазини отново отвориха врати, а патрулиращите по улиците военни намаляха. Причина за това е и избраният компромисен вариант за нов министър-председател.
Бившият върховен съдия Сушила Карки се закле като служебен премиер именно миналият петък. Тя беше избрана след консултации между президента на страната, главнокомандващия въоръжените сили и протестиращи.
Карки обяви, че започва възстановяването на унищожените сгради. Заяви и че всяко семейство на загинал при протестите ще получи по 1 милион рупии или около 7100 щатски долара. Ранените пък ще получат безплатно лечение, съобщи "Ройтерс".
Отвъд всичко ще има тежката задача да организира новите парламентарни избори, предвидени за началото на месец март догодина, както и да успокои страстите в държавата.
Това ще включва както разследване на случилото се по време на протестите, така и бързо овладяване на корупцията и възстановяване на реда.
••• Другото лице на Непал - туризмът:
