„И к'о смяташ да правиш сега, ш'е учиш ли, ш'е бачкаш ли?" Спомняте ли си култовото видео на Тутурутка, в което бащата, седнал на 90-арска софра с ракия, салатка и люти чушки, пита „сина майчин" какво мисли да прави с бъдещето си.
Това е въпросът, надвиснал над всички, на които този месец предстои да завършат средното си образование. Вариантите са два и те са ясни. Проблемът е, че след четири-пет години вариантът с ученето отпада и остава бачкането.
Колкото и хумористично да звучи скечът, отразява твърде реална обстановка. И ако погледнем статистиката на Евростат за броя на хората, които живеят при родителите си до 30-годишна възраст, картинката се изяснява.
В България около 60 хиляди младежи до 25-годишна възраст нито работят, нито учат, сочат данни на НСИ, цитирани в репортаж на Нова телевизия. И не просто това - мнозина от младите, стъпващи на интервю за първа работа, очакват стартова заплата около 1000-1200 лева.
Нереалистичните очаквания при средна за страната брутна месечна заплата от 990 лева не са изненада, особено когато родителите се стремят да осигурят висок стандарт на живот на децата си. Така се примиряват с компромиса да им готвят мусака и да им перат чаршафите 30 години, докато кътат всяка стотинка и си мечтаят да са пенсионери на Запад.
Децата впоследствие, превърнали се в млади хора, искат да продължат да поддържат осигурявания от родителите им стандарт на живот, но със собствени средства.
И тук идва голямата трудност - когато училището и университетът не са те подготвили, че парите не растат по дърветата, а родителите ти не са успели да те убедят в този факт. Излизаш на пазара на труда тотално неподготвен за онова, което се очаква от теб и онова, което ще получиш в замяна на труда си.
Няма какво да се лъжем. Българската бизнес среда е много далеч от перфектната откъм заплащане и условия на труд. Тя обаче е такава, каквато е и няма да се промени, ако бъдещите кадри изчакват в статус „безработен" мечтаното работно място да отвори обятията си за тях. А мечтаните работни места са притиснати от недостига на подготвени кадри.
Всяка работа, колкото и ниско да е платена, предлага незаменими опит и умения за справяне в реална среда, изпълняване на задачи и мобилизиране на силите в рамките на работното време. Независимо дали заплатата ще бъде 500 лева или 1500 лева, от служителя ще се изисква едно и също - да бъде на работа навреме, да се отнася отговорно към задачите си и да усвоява бързо знанията и уменията, които не му достигат. Ако не може да се справя с това, трудно ще получи каквато и да е заплата, още по-малко желаната.
Началните месеци от първата работа, независимо каква е тя, минават за сметка на работодателя, който инвестира в наетия време и усилия, за да го подготви за работния процес в реална среда. Стажовете тип „носене на кафе" отдавна са отживелица, защото бизнесът има нужда от качествени кадри и то такива, които могат бързо да влязат в ритъм. Високото заплащане идва много след това. И ако мнозина твърдят, че 1000 лева изобщо не е висока заплата, фактът, че е над средната за страната, говори друго - реалните заплати са по-ниски дори и за хора с дългогодишен опит. Тръгването с голямата кошница води до разочарование, а колкото и да обвиняваме държавата за безработицата, истината е, че справянето с проблема зависи от всеки.
Ако на 25 години не си подготвен да предлагаш качествен труд, на 30 все още може само да си мечтаеш за качествено заплащане.
