Българите работим по 34,8 години и това е малко на фона на Европа

Добрата новина е, че живеем по-дълго. Очаквана средна продължителност на живота в България е 75,6 години според последните данни на НСИ за периода 2022-2024 г., и за пръв път надхвърля 75 години.

Лошата новина е, че по-дългият живот предполага и по-късно пенсиониране и повече години, прекарани в работа. Или по-конкретно - 34,8 г., сочат последните данни за очакваната продължителност на работния живот на Евростат за 2024 г.

Това е с 2,7 години повече спрямо 2015 г., когато у нас средно се е очаквало един човек да работи 32,1 години.

Но и тук има положителна вест - на фона на Европа показателят за България е нисък. Средно за ЕС годините, прекарани в работа, са 37,2, като тук също се отбелязва ръст с 2,4 години спрямо десетилетие по-рано.

Кой работи най-дълго?

Учудващо или не - разликите в рамките на Евросъюза са големи, а в цяла Европа - още повече.

Начело на континента е Исландия с безкрайните 46,3 години работа. Следва първенецът на ЕС Нидерландия с 43,8 г., а в топ 5 са още страни предимно от северната част на Европа (вижте ги в таблицата).

В горната част на таблицата са и Естония, Норвегия, Ирландия, Германия и Финландия.

Най-кратко в Европа се работи в Турция - 30,2 години. В Северна Македония средният работен живот продължава 31,5 г., в Черна гора - 32,1 г., макар и с уточнението , че данните за последните две страни са от 2018 г.

Топ 5 по най-кратък работен живот затварят Румъния с 32,7 г. и Италия - 32,8 г. Шеста отдолу нагоре е България.

Въпреки някои изключения, моделът е виден - в Северна и Западна Европа хората работят доста по-дълго, отколкото в Южна и на Балканите.

Едно от обясненията за разликите е във формулировката на самия показател за продължителност на работния живот. Той е изчисление за годините, през които някой, който в момента е на 15 години, се очаква да бъде част от работната сила - независимо дали като зает или безработен.

Тоест - показателят не сочи колко дълго трябва да работят хората, а каква е реалната ситуация.

Индикаторът е средно изчислен върху всички хора над 15 години в дадена страна и съответно тежест имат тези, които са извън работната сила - деца, пенсионери и хора, които не търсят работя - например домакини. Или с други думи - той не показва колко дълго работят тези, които се трудят, а съотношението на частта от населението на пазара на труда спрямо продължителността на живота.

Което пък значи, че там, където по-малък процент от населението работи, пада и средната продължителност на времето, прекарано в труд.

Според проф. Мориц Хес от Университета по приложни науки Нидерайн разликите между страните в Европа се дължат и на други фактори. Първият е търсенето на работна ръка. "Ако работодателите се нуждаят от работници, това увеличава работната сила и удължава продължителността на трудовия живот", обяснява той пред "Евронюз".

Фактор са и регулациите по отношение на пенсиите и пазара на труда.

Ключово е значението на официалната пенсионна възраст - колкото по-висока е тя, толкова по-дълго работят хората.

Значение има и отношението към по-старите работници- там, където по-възрастните наети не срещат дискриминация за сметка на по-младите и приносът им към работното място се цени, е по-вероятно те да работят до по-късно.

Ясно е също, че с увеличението на продължителността на живота и застаряването на населението на Стария континент ще се вдига и пенсионната възраст, а оттам и годините, прекарани в работа.

••• Дания поведе тенденцията:

Webcafe Твоето бъдеще

Дания първа вдигна възрастта за пенсиониране до 70 години. Другите скоро ще я последват

Кои фактори водят до проблеми за пенсионните системи

---