Проектът "Първанов" - голям кяр

Проектът "Първанов", та проектът „Първанов". От месеци медиите гърмят за тоя Нероден Петко, като че ли ще израждат алтернативен ГЕРБ. Даже вече знаели датата на раждането - 11 ноември. Даже знаели кои щели да влязат в новата гражданска формация- вечните леви интелектуалци, вечните десни люспи и вечният икономист от Лондон.

Треторазредни политици като многоцветната партийна пеперуда Мария Капон и новоизлюпеният лидер на файтонената "професорска партия" Димитър Томов доволни отричат по всички медии - не били получавали още покана от Първанов. То при тия пощи - по-лесно е да получиш "Стара планина" с лента. Не че и това няма да се случи като му дойде времето.

Вицепремиерът Цветан Цветанов пък обяви директно Първанов за покровител на Октопода. И не само Алексей Петров, но и емблемата на "Килърите" Петър Стоянов-Сумиста чакал тъкмо президентът да го извади от ареста. Остава Първанов да бъде обявен и за бащица на "Наглите" и Цецо да го арестува в 6 сабахлен по бели гащи в "Бояна".

Цялата патардия е безплатна супереклама за Неродения Петко Първанов. Боже, каква политическа мощ се надига - Бойковината се клати!

Нищо, че матриалът на бъдещото ОФ-ейско енджио - все от вторични суровини.

Нищо, че и баш майсторът му неудържимо топи рейтинг.

Пък каква неотразима харизма лъха от козуначения перчем и протоколните жестове, и колко дълбоки и оригинални политически идеи извади през двата си президентски мандата - голям всеграждански пълководец ще излезе.

От всяка голяма безплатна реклама - даже и черната, пада голям кяр. Проектът "Първанов" публично вече се е състоял като голяма работа, дори и после да се окаже типична "българска работа". Първанов окончателно е конституиран като големия враг от другата страна на фронта и му се дава възможност за контраудар по ГЕРБ.

От ударите срещу президента изгода има и Цветан Цветанов - така най-сетне си намира глава на мафията, защото Октопод без високо политическо покровителство си е кажи-речи битова престъпност. Намира си и мюре за разсейване на вражеския огън по апартаментите, вилите и финансирането на ГЕРБ.

Най-печеливш би могъл да е премиерът Борисов, който е все още в поредното състояние на примирие с президента. Борисов може първоначално да си "стои в тила", докато вицето му се сражава - също както с другото вице Дянков, чиято война с "Дондуков" 2 в началото на годината доведе до процедура по импийчмънт на държавния глава.

И може да прекрати битката, като излезе истинският помирител и така да го играе най-високостоящият в държавата - над най-рейтинговия политик Цветанов, и над конституционно помазания за олицетворение на единството на нацията Първанов. С което да си постеле пътеката към собствено президентско олицетворение.

А може и да изчака двете страни да се изтощят максимално, като така смали снагата не само външния си съперник Първанов, но и вътрешния си - Цветанов.

Разбира се, никой не е толкова глупав да остави Борисов да го играе шахматист в тила. Дори Яне Янев не го остави, когато се отнасяше към него като към добрия и невинния при обвиненията на РЗС към Цветан Цветанов. Целта бе спечелване на битката срещу Цветанов, а не директно на войната с ГЕРБ, поради което бе добре Борисов да стои настрани и да консумира своята си изгода от сражението - поокастряне на рейтинговото вице.

Първанов също не смята да остави премиера в най-изгодната стратегическа позиция да се намеси във войната, когато сам прецени. Въпросите, които президентът зададе публично на вътрешния министър, директно засягат Борисов, макар че някои от тях вече да е подхвърлял публично. Целта сега е премиерът от самото начало да бъде вкаран в окопа редом с Цветанов.

Войната най-вероятно ще продължи чак до изборите идната есен. Затова ще е като цяло позиционна, с първоначални яростни атаки и контраатаки, и последващи затишия с откъслечни пушечни изстрели от окопите.

Зимата, която пък се очертава продължителна, но за сметка на това доста по-студена и бедна от предишната, поне няма да е скучна. Древната политическа максима "като няма хляб, дайте им зрелища", е неписаният член първи на българския политически живот.