Въпрос: Колко струва на практика отричането на президента от правителството? Отговор: Горе-долу толкова, колкото критиките на премиера и министрите след това към държавния глава.
Шумният скандал днес около снемането на президентското доверие от кабинета на практика няма никаква стойност.
Това с доверието е един изцяло символичен акт, който чисто законово, административно и т.н. няма никакъв ефект върху работата нито на правителството, нито на държавния глава, нито на парламента, нито на институциите.
Да, това може да се приеме за неофициално обявяване на война между институциите, но сериозно ли някой смята, че думите на Румен Радев от днес променят нещо? Нима той не е демонстрирал многократно липсата си на доверие към работата на кабинета?
От друга страна, премиерът Бойко Борисов и ГЕРБ също не пропускат удобен случай да си върнат с някой и друг хаплив коментар относно работата на държавния глава и как той по принцип трябва да е безпристрастен и над политическите драми и ежби.
Този филм така или иначе вече сме го гледали, когато през 2013 г. един друг президент сне доверието си от един друг кабинет и след това последваха множество медийни атаки, обвинения и т.н.
Сега съвсем спокойно можем да очакваме същото. И просто отношенията между "Дондуков" 1 и "Дондуков" 2 само да станат по-остри, а обвиненията - по-жлъчни. Ще паднат ръкавиците и ще се започне с размятането на подмолни удари и обвинения.
Факт, намесата на прокуратурата и повдигнатият въпрос към Конституционния съд действително затегнаха напрежението. И те повдигат ред неприятни въпроси за състоянието на демокрацията в момента у нас.
Но това е естествена прогресия на политическото положение у нас в последните години, та да не е и десетилетия - масовата липса на политическа култура както сред избиратели, така и сред политици, превръщането на политическия диалог в смесица от караници и обиди, девалвирането на фактите и истината за сметка на личните позиции и пристрастия.
В тази борба между премиер и президент, в която и двете страни имат по парче истина в нападките си, победители няма да има, но със сигурност ще има един голям губещ - демокрацията и самите ние като нация.
Политиката у нас от години се е превърнала в тема за разделение, а не в средство за решаване на обществените проблеми и постигането на по-големи цели. И повод за сеир, докато по-важни теми остават на заден план.
Така например, докато двамата генерали - Радев и Борисов спорят за доверието помежду си (и двамата знаейки, че такова между тях така и не е имало), една новина сякаш остана на по-заден план - САЩ ще забранят достъпа до територията си на български гражданин заради корупция.
За пръв път България попада по този начин под санкциите на Вашингтон, което само по себе си е знак, че нещо много сериозно не е наред на държавно ниво. И колкото и странно да звучи, конкретното име тук дори не е чак толкова важно.
Защото в момента, в който то бъде обявено, мнозина други ще отдъхнат облекчено.
По-важното е как ще се действа след това? Според цитирания Закон за бюджета на Държавния департамент за чуждестранните операции и свързаните с тях програми от 2019 г. тук става дума за държавно лице - кмет, депутат, министър от правителството, член на държавната администрация, магистрат или дори самият президент.
И в този смисъл, ще се разиграе ли пак обичайната сценка на замеряне с гуано и обвинения между различните политически лагери, или всички тези думи за активна борба срещу корупцията този път ще вземат да се превърнат в реалност?
