Дори и счупеният часовник показва правилното време два пъти в денонощие.
Почти невъзможно е да приложим същата поговорка за Русия, която още от времето на Съветския съюз се стреми да докаже, че може и да унищожи съществен брой хора, но няма да каже истината.
Енциклопедичен пример и до днес е аварията в Чернобил.
Трябват три дена на тромавия съветски апарат, само за да евакуира Припят, като и преди, и след това мълчанието е почти оглушително. Добре че е била Швеция, че да бие атомната камбана и с цената на сизифовски усилия да накара Москва да си признае.
През 2022 г. Русия тропа с крак, че няма да нападне Украйна, всички знаем какво стана малко след това.
Сега там си имат и чума. Пардон, официално я нямат, защото жертвата посмъртно се сдоби с друга диагноза - пневмония. И макар да има тънък шанс действително никой в Иркутск да не е болен от чума, вече никой човек с пълното си и здраво съзнание не приема сериозно на руските оправдания.
Едно време Москва не вярваше на сълзи, сега светът не вярва на Москва.
Или, с други думи, Русия се превърна в Лъжливото овчарче и то съвсем доброволно.
Години наред прахът в очите на другите държави ставаше все по-едър и все по-осезаем, захвърлен все по-нагло и безпардонно. А след това? След това Кремъл често дори има наглостта да се държи обидено, че пак не му вярват на приказките под шипковия храст.
Ако обикновено лъжите на Москва не бяха съпътствани с десетки човешки жертви, те нямаше да имат никакво значение.
Само че обикновено измамите замазват трагедии от колосален мащаб. Не само ядрените, чийто брой, между другото, никак не се изчерпва с Чернобил. Не само и военни, където списъкът е обемен и е по-скоро достоен за отделен научен труд, посветен на руските инвазии.
Към тях прибавяме и здравните, където също случаят "Иркутск" не е прецедент - в миналото са били прикривани епидемии от болестотворни патогени, изтървани от руските лаборатории.
И сега пак си играем със здравето на хората - в и извън Русия, докато самата тя май пак е Лъжливото овчарче.
Светът до такава степен няма доверие на нито една дума, долитаща от Москва, че извън версията за случайно изтървана белодробна чума рисува и картини на тайни лаборатории, в които се работи по биологични оръжия, набъкани със страшни и смъртоносни болести.
Не мога да не поставя настоящата ситуация и в контекста на пандемията от коронавирус, която още е пресен и болезнен спомен.
На фона на всичко това, както казах, даже и Москва да е искрена като девическа сълза, пак е трудно да повярваме. Пак усещаме, че там, из лабораториите на Сибир, нещо ужасно се е объркало, и треперим да не вземе да стигне и до нас и да се налага отново да спасяваме света от дивана.
А вечното Лъжливо овчарче отново не е съгласно да зареже лъжите и да започне да се държи човешки. Не нормално, човешки.
