Купувам, следователно съществувам... Е, не е точно така.
Потребителите (всички ние) имат задължението да движат свободния пазар, нали така, но къде са им правата? След като почти нищо не може да се върне в магазина.
Напомни ни го любимата Комисия за защита на потребителите, призвана да пази интересите на армията с портмонета в джоба.
Поводът, както се досещате, са излишните, нежелани и неподходящи подаръци, с объркани размери и цветове, които или трябва да изхвърлим, или да складираме някъде, просто защото друг вариант няма.
Алтернативата всъщност е добрият търговец, който ни е продал въпросното нещо, да бъде наистина щедър и ведър като Дядо Коледа и да ни върне парите заради едната грешна преценка.
Само че КЗП ни подсеща, че тъй като това по никакъв начин не е регулирано в закона, остава само да се надяваме на чудеса по празниците.
В България стока може да се върне само при наличието на дефект, при запазена опаковка, в срок от две седмици от закупуването, с молба и съответната касова бележка. На този фон КЗП предлага да помолим търговеца за писмено съгласие, че би приел изправна стока обратно. Звучи много реалистично, нали?
Всичко се продава на този свят, но излиза, че почти нищо не може да се върне. И дори няма да споменаваме доста по-обвързващи договори от покупката на пуловер с грешен размер или стотиците измамени клиенти на малки и големи, истински и мними компании.
Става дума за правото да коригираш грешния си избор. Такива практики отдавна съществуват в т.нар. западни държави и в тях няма нищо страшно. Затова следващия път КЗП може да даде някой полезен съвет на политиците. Или те не са свикнали да връщат?
