Някой знае ли какво точно мисли Бойко Борисов за съдебната реформа?
Ситуационната война около съдбата на ВСС вече взе да напомня на оня виц за партизанския дневник - в ден първи "добрите" изтласкали "лошите" от гората, в ден втори лошите се върнали, докато най-накрая на горския му писнало и ги изгонил всичките.
В задачата се пита само: защо не идва горският?
Защо Бойко Борисов предпочита да играе пас по съдебната реформа - единствената политика на кабинета, по която се надига подобен истеричен вой?
Защо не отговори на призива на РБ за подкрепление?
Покани валят отвсякъде: включително от ВСС. По ирония - съдебните кадровици се примолиха на премиера да "арбитрира" неразбориите им с министъра на правосъдието Христо Иванов.
Оферта беше пусната и от ДПС, които по библейски сюжет изкушават мандатоносителя да отложи конституционните промени след местния вот и така да се отърве от "тежестта" на коалиционните партньори.
Партийният лидер на АБВ Георги Първанов също побърза да си намери място край масата на "големите", докато вицепремиерът му Ивайло Калфин наричаше Реформаторите "детска градина".
БСП вече капарира частичната си подкрепа за реформата срещу стола на омбудсмана Константин Пенчев.
Това, което нито Христо Иванов, нито РБ могат да предложат в замяна на недостигащите 17 гласа "за" промяната на конституцията, е ново преразпределение на властта около есенните избори.
И точно затова го няма горския.
За разлика от съдебната номенклатура със седемгодишния й брониран мандат правителството се крепи на все по-тънък компромис между четири "сили" и "силички".
Дали от страх или от други властови съображения, най-болезнената манипулация за отстраняване на корупцията в съдебната власт се отлага до поискване.
Борисов може и да не печели от мълчанието си в дебата за съдебната реформа, но засега поне не губи - за разлика от Реформаторите, които се превърнаха в мишена за стрелба от всички посоки без предупреждение.
Да му мисли публиката: когато войната - пък била тя и плакатна - се пренесе на улицата, вече не е смешно, а е страшно.
