Човек и добре да живее, попада на интервю на Симеон Дянков. Ама от онези интервюта, които принуждават зрителя да изпадне в когнитивен дисонанс за три дни напред.
Понеже от изреченото - и практически неопровергано, а посрещнато с одобрително кимане - съдържание на разговора излиза, че гражданинът Хикс и неговият вицепремиер са живели в две различни държави през последните 6 години.
Гражданинът Хикс - в Клетата си майка, а вицепремиерът - в собствената си Небесна лъчезария.
1) Приоритетът "Образование"
"Аз и сега - ако трябваше да решавам къде да сложа допълнителни средства - бих сложил в образованието. Бих увеличил рязко, ама много рязко, с 50% примерно заплатите на всички учители, за да раздвижим тази система. Парите, за които сега се говори, че ще отидат за един или два изтребителя - всички отиват там (за образование)"
Този сватбарски залп вероятно е докарал задавяне от смях сред цялото преподавателско съсловие. "И СЕГА" е ключов елемент от фразата, който предполага, че щедростта към учителите не е случайна приумица, а "И ПРЕДИ" се е провидяла в практиката.
Нищо подобно, разбира се. При първия мандат на ГЕРБ минималната базова заплата в "народната просвета" не се промени в продължение на три години - от 2010 до предизборната 2013 г., а младите учители постъпваха на работа срещу 450 лева.
Делът от БВП на бюджета за образование се сниши от 4,32% за 2009 до 3,52% през 2012 преди реверанса "за довиждане". Самият Дянков се възмущава, че в същото време МВР е поглъщало над 1 млрд. лева всяка година - част от които, неразписано, просто по настояване на Цветан Цветанов. Толкова за приоритетите.
По-интересно обаче е сравнението на разходите - "дайте да дадем за учители, вместо за изтребители". Само за справка: това го казва финансовият министър, в чийто мандат астрономите от "Рожен" се принудиха да предизвикат на благотворителен мач "Бистришките тигри", за си платят тока и водата.
Изобщо не е случайно, че анонсът на Дянков идва в разгара на скандалите около ремонта на руските МиГ-29; в онова време разделно, в което се решава въпроса за ограничаването на зависимостта на българските въоръжени сили от Русия.
И тук идваме до втория проблем:
2) Русия - "авантюрата" на Дянков
"Получи се като авантюра. Когато поех този пост (ректор на Руската икономическа школа, б.р.), вече имах предложение от London School of Economics, но реших, че в Москва ще бъде просто по-интересно, че може да се направи много повече, за да има истинско икономическо дясно мислене там. Но съвпадна с Украйна, съвпадна с девалвация, доста трудни близо две години, но в трудностите се научава човек доста, така че не съжалявам за това"
Действително, от дистанцията на времето, ходът на Дянков прилича на вица с оня, който си купил завод на 8 септември. И то, два пъти.
Дянков стана ректор на РИШ на мястото на Сергей Гуриев, човек, който (доста шумно) избяга от руското "сляпо правосъдие" чак във Франция.
Да откажеш оферта от едно от най-престижните училища по икономика в света за подобна позиция - трябва да имаш особена мотивация, доста по-солидна от "исках да създам истинско дясно икономическо мислене в Русия".
А да останеш на същия пост в продължение на 2 години - период, съвпадащ с погрома в Донбас и налагането на западните санкции - е още по-необясним житейски избор.
Междувременно, онзи, който щеше да "пляска руснаците", получи още по-важна позиция - "независим" член на Надзорния съвет на държавната Внешторгбанк.
Малко контекст - назначението му се случи на 19 юни 2014 г., точно един ден преди в София да рухне КТБ, в която ВТБ притежаваше близо 10%.
Още малко контекст - същата ВТБ купи и държавния "Булгартабак" през 2011 г., именно в мандата на Симеон Дянков.
И не на последно място - назначението му в надзора на банката стана по предложение на държавния главен акционер. Дянков може и да не се срещал с Путин (когото с днешна дата определя като "самозабравил се човек"), но едва ли Кремъл не е бил в течение със стремителния му кадрови възход - дори да приемем, че не го е толерирал съвсем целенасочено.
На бившия финансов министър на България му отне една година да прецени, че е в нарушение на европейските санкции. Нещо повече - дори се превърна в говорител на "помирението" между ЕС и Русия в името на взаимната изгода.
Което води към третия парадокс:
3) Аз ли паднах, те ли ме бутнаха
"С премиера бяхме говорили още 4 месеца преди да напусна правителството, че ще е добре още в края на 2012 г. да изляза, просто за да имат достатъчно време преди изборите за нов човек да влезе, и някакси изборите да са под друго знаме. Това не стана, защото излязоха други теми - "Дюнигейт" и т.н. по същото време, та се отклони вниманието."
Вероятно този принцип на "взаимната изгода" uber alles обяснява и упоритото му нежелание да свидетелства по арбитражното дело за АЕЦ "Белене" въпреки настояването на защитата. От днешна дата е много по-удобно да се прехвърли вината върху вечния грешник Орешарски, но всъщност отговорността е споделена.
Вероятно обяснява и разминаването между собствените му версии за отстраняването му от кабинета през февруари 2014 г. В книгата си "Кризата в Европа: Поглед отвътре" директно обвинява Цветан Цветанов и Мирослав Найденов (Бентли Мафията) за свалянето си от власт.
С днешна дата, лансира тезата, че още в края на 2012 г. е обсъждал оставката си с Борисов по сценарий "Контролирано изпускане на кръв" преди избори.
Въпросът, който така и не получи отговор, е - кой кого е убеждавал в нуждата от незабавното уволнение.
Всички много добре си спомнят, обаче, фарсовия скеч с "триумфалното" завръщане на Дянков в София буквално час-два след оставката на кабинета Борисов - колкото да му бъде напомнено, че вече не работи на "Дондуков" 1.
