В пожизнената система, наречена правосъдие, всяка оставка е голяма мъка (Роман Василев) или много добре написан сценарий (Николай Кокинов, Владимира Янева). В случая на Пепи Еврото сценарият се обърка, поне ако съдим от изненадата на главния прокурор Сотир Цацаров, поднесена му от ВСС.
Един глас на кадровиците не стигна, за да бъде приета оставката на столичния следовател Петьо Петров, който от прокурорски свидетел бе уличен в престъпление - провокация към подкуп - заради прословутото дело срещу „абсолютния невинник" Николай Цонев.
Срещу Еврото започна вътрешна проверка - и това бе формалната причина на ВСС да го запази в системата, която той искаше да напусне от 5 април.
Тогава, при доброволно оттегляне, той не само щеше да получи до 20 заплати накуп като награда, но и нямаше да може да бъде подведен под дисциплинарна отговорност.
Сега Цацаров уверява, че Еврото няма да се спаси от дело, ако бъдат събрани достатъчно доказателства - и няма никакво значение дали е част от системата или не. Важното е, че вреди на имиджа й със самото си присъствие.
Прав е Цацаров. В тази работа не е важно какво правиш, а как изглежда, справка - тефтерите на Филип Златанов. Вместо да мъмри ВСС, обаче, Цацаров имаше предостатъчно време досега, за да повдигне въпроса за отстраняване на Еврото от системата.
Достатъчно е да си спомним скандала с Николай Кокинов, който бе отстранен от кадровиците като ръководител на Софийската градска прокуратура без никакви проблеми - с 19 срещу 1 гласа и двама „въздържали се", но бе „съхранен" като редови прокурор, защото и срещу него имаше проверка.
Става дума за онези записи от Банкя, в които Цацаров също е споменат - „Шефе, ти си го избра", ако помните. Между другото Еврото е назначен именно от Кокинов, и то по времето на Цацаров. Сега Кокинов работи като консултант, защото правото му да работи като юрист бе отнето за две години.
Затова има значение дали Еврото сам е напуснал или е уволнен.
