В същия казан

"Кой иска да стане министър? Внимание, във въпроса има уловка"

Така си казвахме преди година, когато Петър Москов приключи мандата си с прощален "подарък" от прокуратурата - три обвинения заради прословутия бартер с турските ваксини.

Не сме и предполагали, че същият абсурден въпрос ще се окаже актуален толкова скоро. Само че е факт. Така, както е факт и първата оставка в кабинета "Борисов 3".

Ген. Николай Петров успя да опази поста си като министър на здравеопазването по-малко от половин година - период, сравним само с бурното, но незабравимо управление на д-р Анна-Мария Борисова.

Там е разликата, че Петров съвсем не беше част от контингента "Не съм оттук и съм за малко". Не бе намерен "на разклона за Велико Търново", а управляваше стратегическата Военномедицинска академия през по-голямата част от последните три години.

Освен че е един от най-високо ценените специалисти по анестезиология и реанимация, е и бивш служебен министър на здравеопазването. От ВМА и екипа на Николай Петров впоследствие дойдоха голяма част от кадрите, които днес ръководят държавното здравеопазване и осигуряване - един от тях е и управителят на НЗОК проф. Камен Плочев.

"60 години работя за името си, няма да позволя то да бъде опетнено".

Клетвите в генералската чест обаче явно не са застраховка "Живот" срещу нелепо политическо отстрелване.

От името на ген. Петров ВМА сключва договор от януари 2015 г., с който началникът поръчва на неформалния си зет Явор (партньор на дъщерята на генерала и баща на внучето му) и на неговата майка Павлинка да доставят импланти на ВМА срещу 1,2 млн. лв. За целите на сделката е създадено ad hoc сдружение, което практически не съществува в нито един публичен регистър във времето на договора с болницата (вписването му в БУЛСТАТ става през август 2017).

Има ли родство по сватовство между дядото и бабата на едно и също внуче, когато граждански брак между майката и таткото на внучето няма?

Не си губете времето да сезирате с толкова сложни въпроси Комисията за конфликт на интереси - тя съществува в състояние на будна кома вече 6-та година, парализирана заради скандалите с Филип Златанов-Тефтерчето.

Но за настройка на мащабите, ще дадем едно по-просто сравнение.

Сделката със зетьовата фирма струва по-малко от 1% от общите средства за обществените поръчки, раздадени от ВМА за 2014-та (около 136 млн. лв). Колкото и внушителна да е сумата, сама по себе си, тя е миниатюрен елемент от годишните разходи за съществуването на столичната Военна болница.

С други думи: За човек с позицията и репутацията на Николай Петров - това е тотално неоправдан риск. Тогава защо го поема?

Ето ви ирония: поръчката за имплантите е възложена в момента, в който Петров лично съдействаше на "екзекуторите" си от бТВ да разследват съмнителни договори на предшественика ген. Стоян Тонев.

Когато отваряш вратите на ВМА за проветряване, няма начин да не осъзнаваш потенциалните щети от повторение на скандала.

Май единственото логично обяснение на случая е предоверяване в "спасителната" мрежа. Онзи широко разпънат невидим чадър, под който всичко е позволено, стига да не предизвиква шум.

Ако покойният Тонев не доживя да види първоинстанционно решение по делото си, в случая с Петров няма да се стигне дори до формално разследване. Защо ли? Много просто.

Решението на Военната прокуратура в частта, в която твърди, че няма нарушение на закона при поръчката за 1.2 млн. лв., повтаря буквално личното защитно становище на Николай Петров.

Дословно, mot-a-mot, накуп с печатните грешки. Без една дума "авторство" на наблюдаващия прокурор. Разлика има само във ведомствените бланки.

Ако на това му се казва компетентно разследване, не смеем да си помислим какъв ще е изходът от истински мащабни корупционни дела като КТБ, например.