Тежки, тежки данъци върху порочния IT сектор у нас, който всява смут в българската икономика и разделя обществото на класи от можещи и неможещи да си купят апартамент в София - oт добрия стар в. "Дума" очевидно са изкарали от нафталина трудовете на дядо Маркс и са решили да им дадат нов прочит.
Поне такова усещане се носи от набиращия популярност в социалните мрежи текст от сайта на вестника, озаглавен "Никой не яде компютърни програми".
Нужда от преразказ с елементи на разсъждение тук няма - опорните точки, че западните IT фирми идват с големите си заплати, за да изкушават интелектуалния каймак на нацията и да създадат по този начин смущения в икономиката, са отколешни и се основават на едно морално остаряло разбиране за това как функционира икономиката.
Също толкова остаряло, колкото и призивите за специални данъци за програмисти и за чужди фирми, които работят в този сектор. Достатъчно е само да се спомене идеята, лансирана от автора, че "компютърни програми и интернетски сайтове не са реално потребима стока", за да се приключат нещата дотук.
Големият проблем с лявата идеология днес е, че днес тя има нуждата да открие новото си лице, или да бъде изтласкана назад. Затова във Великобритания лейбъристите завиха към Корбин, американските демократи имат залитания към радикално (за стандартите им) леви политици като Бърни Сандърс, Елизабет Уорън и Александрия Окасио-Кортес, а в Германия Зелените изместиха старата Социалдемократическа партия (която в момента се бори да открие новата си идентичност).
Затова е и целият този интерес към политиките за различните малцинства, разнообразието и социалното включване, затова е и пикът на екологията в политиката, както и на цялостното обръщане към миналото и политиките от онова време.
За да има стабилност в една политическа система е нужно да има както силно дясно, така и силно ляво в противовес. Иначе се получава дисбаланс и могат да възникнат вече политически трусове.
Дори у нас лявото търси идентичност и това се вижда както от залитанията на Корнелия Нинова към националистическите послания, така и в такива опити да се посочи враг на равенството в обществото.
Въпросът е, че е проблемен самият подход с това да се сочи един или друг бранш като лош и създаващ сътресения в икономиката. Още повече се утежнява ситуацията, когато след това тръгнеш да предлагаш въпросния лош бранш да се затрупа с данъци, които да подействат като пенкилер и да изцерят проблема.
Подобно отношение говори за едно отчаяно вкопчване в миналото, което просто няма как да сработи днес. И единственият ефект, който подобни мерки биха докарали, е изтегляне на инвестициите и спад в същата тази икономика, която уж се опитваме да спасим.
Иначе казано - подходът е "има неравенство в обществото, дай да махнем високите заплати, че пречат и ни създават твърде много главоболия...". Нещо като да си отрежеш главата, защото имаш мигрена.
Лошото в случая е, че в сегашните условия на разделение, именно подобни прости и незадължително работещи рецепти печелят внимание.
Взимаш една чаена чаша обществено недоволство, разбъркваш с разлика в заплатите и социалните придобивки, добавяш щипка критика към чуждестранния бизнес и оставяш да покъкри на "По бай Тошово време беше по-хубаво и подредено" градуса. Пък какъвто бълвоч се получи.
Днес ще са програмистите с техните високи заплати, утре - възможността за учене навън, която позволява мозъците да изтичат от България, а накрая и частният бизнес, който обогатява единици за сметка на труда на пролетариата. Или този последния мач вече сме го играли и сме го губили...
И очевидно тази лява мисъл у нас има спешна нужда от пряк контакт с реалността и със същината на пазарния принцип на икономиката, по който се предполага, че трябва да се движим днес.
А не е като да няма истински социални въпроси, по които да може да се прави както политика, така и пиар, поне у нас. Като започнем от неплащането на реални осигуровки, минем през различните не особено чисти практики с болнични и отпуски, та стигнем до ефектите от корупцията върху живота на хората.
Но това очевидно не представлява такъв интерес...
Да, днешните леви имат нужда от това да изкристализират отново своите идеи, така че да са релевантни на сегашната политическа, социална и икономическа ситуация. Но нека не търсят новото си лице в идеите от миналото. Ако не друго, те вече се доказаха като неработещи.
