Завършен четвърти клас. Седем присъди. Продължаващо разследване за заплаха за убийство срещу полицай. Обвинения за участие в схема за крупни кражби на ток. Как ви звучи? Вероятно не като кандидат за общински съветник на избираемата втора позиция.
Демокрацията ни е криворазбрана, ама пък чак толкова ли? Да, сигурно се запознахте с ромския барон Пиже от Самоков. Открадна шоуто с побоя над журналисти в гетото и сега ще се погрее малко в ареста. После ние ще го забравим, а той ще си кара по старому. А можеше след три седмици да носи костюм и да кара служебна кола, но ...
След като е „попаднал" в листата, нищо не може да се направи, заключи мъдро Лютви Местан, размахвайки най-демократичния закон в България - Изборния кодекс на Мая Манолова, износен в девет месеца преговорни мъки, за да ни се покаже наново след феномена 15/15.
Сега се оказа, че е по-лесно да станеш общински съветник, отколкото шофьор на такси - там искат свидетелство да съдимост. Такива като Пижи се опитват нагло да ни убедят, че са прави, защото или са дискриминирани като роми, или са оклеветени от своите опоненти като престъпници.
Цапнатият в устата и в ръцете довереник на ДПС не е изолиран случай, напротив, защото някой не е пожелал да рови в криминалните регистрации на хората, които искат да се домогнат до власт, или в дипломите им поне за средно образование. Да не говорим, че в повечето случаи за такива нива от държавната машина, кандидатите целят именно да избягат от правосъдието.
Ето, Пиже казва - на ромите в тази страна им е позволено да лъжат. И на престъпниците им е позволено да бъдат общински съветници, а защо не кметове, депутати, министри в зависимост от приноса в лъжите и престъпленията.
Фалшива диплома. Разследвания корупция. Калинки. Скрити имоти и банкови сметки. Часовник за няколко хиляди. Звучи ви точно като кмет, министър или депутат, нали? А някъде някога било записано правото „да избираш и да бъдеш избран", ама вече нищо не значи.
