Виждали ли сте как се прави транжиране на жив човек с тъп ръждясал нож?
Вижте настървението, с което от 15 дни "четвъртата власт" дълбае, пори и корми репутацията на Елена Поптодорова в праймтайма си, и ще разберете приликите. А ако поне бегло познавате обекта на публичната инквизиция, вероятно ще го усетите и със собствените си нерви.
Елена Поптодорова не е "една жена от Източна Европа", нито пък е "тежката артилерия" на нечия партийна централа. На 65 г., пенсионирана от Външно министерство - не е и човек, който би си позволил да злоупотребява със статута си.
Всеки журналист, който поне веднъж е имал възможност да общува с Поптодорова като посланик в САЩ, ще го потвърди: нямаше опрадвания с почивни дни и часова разлика, нямаше омаловажаване на повода или придаване на важности - имаше бърза и адекватна реакция.
Нищо от това обаче няма значение за редовия консуматор на медийни полуфабрикати. Онзи, който си пуска телевизора в неделя вечер и попада на унизителната сцена, в която една неузнаваема заради емоциите си жена вади на показ най-тежките епизоди от личния си живот в отчаян опит да сложи край на пиршеството на лешоядите.
Да, вярно е, че Поптодорова направи груба грешка с абсурдния случай на летището във Варшава, за която дължеше обяснение. Сгреши в това, че подцени както случая, така и последствията от него. Изпусна момента да сложи точка на скандала, за да влезе в рубриката "чудо за три дни". Явно не си даде сметка колко болезнен е всеки пример за неадекватно поведение на публични личност в колективното съзнание. Особено при най-дребните (или дребнави) поводи.
Трябваше ли да се извини? Да, трябваше и точно това направи още преди две седмици. Имаше вина, имаше наказание. Но прошка не последва. Последва линч.
Най-стръвни се оказаха жълтите "официози" на малката правда (и голямата нужда).
Точно те раздиплиха най-бруталната трагедия на семейството й, за да я смачкат като "бивш човек". Тапицираха с нея всяка лавка в България, сипаха един черпак помия само срещу левче. Какво му плащаш, нали? Щом го пише по вестниците, значи е вярно, нали? Така им се пада на "крадливите комунисти", нали?
Дори уважаващи себе си медии се хвърлиха да произвеждат разследвания по "кражбата на века". Специални пратеници до Варшава, ексклузивни репортажи, схеми на гейтовете на летище "Шопен", отчети от инвентаризации на duty free магазини... Продавачки разтварят опаковката на "крема, който струва колкото две минимални работни заплати в България!!!", развълнувани кореспонденти разсъждават над влиянието на колагена върху структурата на кожата.
Как е възможно 50 грама козметика да тежи повече от 30 години служба за държавата, попита Поптодорова.
Възможно е. Така е в държавата, в която дневният ред на обществото се задава от "неназовани бивши шефове от ДС, запознати в детайли с българското минало незабравимо". Титла, зад която може да стои шофьор на такси, минавал транзитно покрай Външно.
Така е в държавата, в която всеки наблюдава с безмълвно садистично удоволствие как се смазват личности. Докато не дойде и неговият ред в скотобойната.
