Успехът на родна почва се възприема като резултат от няколко неща: сексуални ласки с правилния човек, семейство с връзки, подкуп. Затова и всеки успех в страната минава не през аплодисменти, а през скандал - някой е обиден, друг твърди, че трети заслужавал това повече, четвърти е сигурен, че в тая държава всичко става или с пари, или с много пари.
Ако някой българин обаче успее в чужбина, цялата система от убеждения се чупи.
Пример за това е Григор Димитров (стига да не стане дума за негово участие на местна почва или отказ от такова), пример за това е и Кубрат Пулев (освен след мача с Кличко, когато загуби за кратко ореола си), пример за това е и Поли Генова (която изтърпя присмеха, преди да влезе във всички световни медии с песента и костюма си от Евровизия).
С обявяването на номинациите на Филмовата академия на САЩ, стана ясно, че късометражната анимация на Теодор Ушев по разказа на Георги Господинов „Сляпата Вайша" е претендент за „Оскар".
Не е изпратена като „българско предложение за „Оскар", каквито бяха „Каръци" тази година и „Българска рапсодия" - през 2014 г. Не е стигнала до челната деветка, както се случи със „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде" на Стефан Командарев през 2010 година. Номинирана е наистина.
Още един пример за безспорен успех на българи. Е, и Георги Господинов изяде солидно количество кал покрай един или друг вътрешен „скандал" (преминал основно във Facebook).
Да, обобщенията са досадни, но все пак е трудно да ги избегнем, когато редовно скачаме между Осанна и разпни Го, докато очакваме някой политик „да ни оправи", някой „да ни даде работа", докато сме убедени, че „не цепим басма на никого".
Поглъщаме всяка история на успеха за българин така сякаш е лично преживяване. После настъпва горчивото усещане, че такива личности са „бели лястовици" и рядко се раждат. А след това осъзнаваме, че „абе, мани го тоя боклук, за нищо не става".
Всъщност едва ли щяхме да чуем за успеха на Теодор Ушев и Георги Господинов, ако по цял ден двамата се чудеха как да се бранят от негативните коментари във Facebook, за да печелят онлайн спорове с непознати.
Едва ли щяха да постигнат този успех, ако си прекарваха дните, давайки съвети на този и онзи как да си върши работата.
По същия начин едва ли Григор Димитров щеше да успее да постига победите си на корта, ако прекарваше часове под снимките на Никол Шерцингер в социалната мрежа, за да се черви след всеки вулгарен коментар на кирилица.
Едва ли и Кубрат Пулев щеше да продължава да е сред най-добрите боксьори в света, ако вместо да тренира, забиваше поглед в съветите на форумните гении, виждали боксова круша само на телевизора.
Въобще...никой от тях нямаше да успее, ако гледаше друго, освен собствената си работа. Ако чакаше някой „да го оправи", да му даде „едни пари" и да „им покаже тогава той на тия".
Зад всеки пример за успех стои не само талант, но и години упорита работа. В главата на всеки успял българин се крие едно болтче, което му пречи да мисли за Нане и Вуте и го кара да гледа само в собствената си паница.
Българите не сме нито низвергнато племе, нито обречени от световната конспирация на провал.
Всеки от нас може да постигне онова, което желае. Разбира се, ако е готов да работи здраво. Ако си гледа работата и не очаква успехът да му падне като печалба от тотото. Тогава и България ке се оправи. Тогава и ще спрем толкова да псуваме след избори.
*Бележка: Ако обобщението не важи за Вас, значи сте с една стъпка по-близо до успеха и Ви благодарим, че не губите времето си в коментиране под статии и фейсбук статуси, а насочвате енергията си в правилна посока.
