Кажи, маме, как прави Паисий

Хей, семейство Джеджеви, поздравявам ви! И ви прегръщам заедно с малката бонбона; Криси е страхотно дете, да ви е жива и здрава и много да ви радва.

Гледах я десетина пъти поне как подрежда картите с будители и не спрях да се усмихвам. Признавам си, последният път беше малко иронично, когато мама Екатерина поясни, че Вазов бил „патриархът на българската литература".

Мамо, нали знаеш, че това е шеговит термин, който литераторът Александър Кипров закачва на народния поет през 1917-та в едно кафене, а Иван Шишманов го чува и го записва в своя дневник. Заради една делегация в чужбина е, в която Вазов не е поканен, за сметка на Елин Пелин (пропуснах да видя с него картичка има ли). Този последният, пак така закачливо, е титулуван „клисар на българската литература".

Излишни подробности, знам, ама нали и те пусто са част от родолюбието, на което така държим някой да ни научи, особено ако е такова сладко бебче като вашето.

Оф, чакайте сега, да не излезе, че това е някаква критика. Не е; ни най-малко, поне не към вас. Защото вие, семейство Джеджеви, сте хора за пример! Обаче не за тоя пример, дето ви разнасят насам-натам из интернет, споделят ви видеото и го коментират с патриотични призиви хора, които току-що чуха за Шишманов и Кипров. Даже не ми се ще да подхващам полемика с идеолозите на обучителната метода тип

„Кажи, маме, как вика кравичката. Мууу, точно така. А как вика Паисий".

Вие сте моите истински герои и будители, защото сте се посветили безусловно на детето си, обръщате му внимание, играете си с него, учите го, развивате интелигентността му и моториката и съм убеден, че Криси ще бъде изключително надарено дете и е щастливо с такива мама и татко.

И с вас се гордея, и с това малко българче, което отглеждате. Ето затова сте патриоти!

Не ме интересува дали сте изтипосали дузина исторически личности на дивана и говорите на момиченце на година и половина за апостоли и патриарси, за дивна радост на хора, които в тоя момент не могат да си спомнят рождената дата на тия светли личности.

Умолявам ви на колене, не го правете заради тяхното одобрение, то пет пари не струва.

И те като вашата Криси разнасят картички с лица и ги подреждат, даже тя се справя с пъти по-добре. И ми е далеч по-мила, защото не разбира бетонната тежест на понятията, с които се замерваме и съизмерваме, без да търсим същината им.

Понеже (и дано съм достатъчно деликатен) лично аз не го разбирам така родолюбието - да разпознаеш мустакат чичко, все едно си отличил мече от зайче.

И двете са чудесно обучително начало за паметта на хлапе, спор няма, ама ние възрастните го превърнахме този наш патриотизъм в игра на разпознаване. Този кой е, онзи кой е. И толкова.

Схематично и детинско е, което при вас е съвсем наред, Криси е мъничка, тепърва ще има време истински да учи и разбира се - да отказва да учи, защото и това ще е част от нея.

Народът обаче взе да си мисли, че върхът е достигнат: да можеш от едно изречение да познаваш будител от тестето.

А то работата с всяка любов не е в автоматиката и асоциативното мислене, а в чувството. Ако заради Криси хората пак си почетат какво е писал Захарий Стоянов за Старозагорското въстание да речем, ще е великолепно. Обаче защо ли сe съмнявам....

Малко се притеснявам, да ви призная, мен сега за какъв ще ме разпознаете и няма ли да ме емне тая същата вълна, дето носи вас. Хем обичам българската история и ежедневно се ровя в нея, хем да ме утрепете, не бих наредил такива тежки семантични карти пред пеленаче.

"Пожалейте тия неопитни деца", както викаше Бойчо Огнянов вие знаете къде. Което не значи, че като намирам някоя детска обучителна практика за поръсена твърде обилно с декларативна показна възрастност, не ви обичам. Обичам ви, хора. Детето ви е уникално!

Както и всички деца на България, дори ония, които не стават по никое време фейсбук-знаменитости. Ех, че деца има тая наша бедна страна! Даже, не знам спомняте ли си, и ние бяхме уникални деца. А защо станахме такива странни възрастни?