От началото на това управление на няколко пъти Цветанов изигра ролята на лошото ченге.
Откакто се освободи от трите наказателни дела и оглави Вътрешната комисия в парламента, "вторият в ГЕРБ" се опитва да се еманципира от "прекалено добрия и толерантен" Борисов.
Изборът на членове на КЗК, отстраняването на Йордан Бакалов като шеф на военното разузнаване, създаването на комисия за проучване на руска и турска намеса във вътрешните работи, проектът за електронната идентификация, промените в МВР, анексът на коалиционното споразумение с реформаторите - все теми, по които Борисов и Цветанов се разминаха публично.
Същият сценарий се повтори и сега: „Капитанът в Брюксел - бунт на кораба". С тази метафора Бойко Борисов прати телевизионна усмивка на парламентарната си група, която с ултимативен тон му поиска сметката за 20-тина представители на ДСБ във властта, включително Петър Москов и Николай Ненчев.
Всеки „конфликт" между Борисов и Цветанов по правило завършва с помирение, както правят в добрите семейства, а за публиката остава смътното усещане, че във вождисткия партиен строй на ГЕРБ понякога се чува и опозиционно ехо.
Въпросът е какво се цели този път?
Първата хипотеза е смяна на министри. Незнайно по какви причини - приятелският огън по ДСБ рикошира във военния министър Николай Ненчев. Аргументът, че той бил назначение на Радан Кънев, е също толкова несъстоятелен, колкото и че Меглена Кунева е назначена за вицепремиер от Костов.
Ненчев отдавна е неудобна фигура на проруските кръгове, които подразни с договора за ремонт на самолетите „МиГ-29" в Полша. Сигурно не е случайно, че ударът по него идва няколко дни преди да бъде внесен проектът за закупуване на нов многоцелеви изтребител.
На този фон Петър Москов беше използван само за мюре. Преди месец цялата група на ГЕРБ му гласува вот на доверие, а Борисов се присмя на опозицията, че "има да почака" за оставката на любимия му реформатор. Отделен въпрос е, че в първия мандат на ГЕРБ ясно пролича невъзможността да се намери читав партиен кадър за този ресор.
Вторият вариант е опит за още по-голямо разцепление в РБ. ГЕРБ поиска блокът да си избере единен лидер, което в момента изглежда невъзможно, колкото и Меглена Кунева да си мечтае за това. А и не е работа на ГЕРБ да казва кой кого ще избира в различна от тях партия.
Да пуснеш "острие" като Цвета Караянчева в атака срещу лидер на коалиционен партньор е достатъчно ясен намек за разположението му в хранителната верига на властта.
Третият възможен отговор е отклоняването на внимание. В Брюксел България ще се опита да получи гаранции за границата си в споразумението за миграционната криза между ЕС и Турция, тоест нелегалните имигранти да не бъдат връщани в Турция само от гръцката граница, а и от нейните съседки.
Междувременно е добре в България хората да бъдат развличани с друга тема, например Радан Кънев и ДСБ.
