Когато след като дари нов живот, една жена губи своя, хората са гневни и търсят виновните. Вечерните новини започват с репортаж как "здрава родилка загуби живота си при раждане в Сливен", а преди две седмици погребаха друга майка след планирано секцио в Плевен.
Социалните мрежи преливат от възмущение, а в годините, когато малцина се решават да имат дете, мнозина се питат „Как е възможно?"
Както при всяка смърт, и при тази на родилката от Сливен, въпросите са повече от отговорите. Тепърва ще станат ясни резултатите от аутопсията и официалната позиция на Окръжната болница в Сливен.
До момента се знае, че Ренета Томова не е имала проблеми през бременността, а по време на раждането, според разказа на нейна близка, "часове наред събираха екип", впоследствие бебето е извадено с форцепс. Момичето умира два дни по-късно вследствие на белодробна емболия, твърдят лекарите.
Едва ли почернените близки ще получат справедливост, едва ли има и лекар, който иска на съвестта му до живот да тежи смъртен случай на млада жена.
Казусът с починалата родилка в Сливен обаче е повод да започне дебат за състоянието на
родилните грижи у нас.
И този път причината не е в липсата на пари, от която страда здравеопазването в България. Защото жените плащат хиляди левове, не просто за да имат добри условия или специално внимание при раждането, а за да са сигурни, че те и бебето ще излязат живи и здрави от болницата.
Тъй като за съжаление има и лекари, в чиито ръце е по-добре да не попадаш. Ужасните спомени от раждането са причина много майки да изберат да нямат второ дете.
Една трагедия обаче не е причина за обобщения как все по-често умират родилки или лекарите не стават за нищо. По данни на НСИ, починалите при раждане жени за 2017 година са пет при близо 65 хиляди раждания.
Това означава, че в повечето случаи престоят в родилното завършва с щастлив край.
Въпреки това, всяко раждане е рисково и има вероятност и най-добрият лекар да не може да спаси човешкия живот, въпреки че е дал най-доброто от себе си.
Всичко това не оправдава ширещата се немарливост в родилните отделения, липсата на обяснения от страна на медицинския персонал към родилката, неработещата или остаряла техника, спорните методи като натискане на корема, вакуум и форцепс, крясъците по родилките.
Неслучайно споциалността "Акушерство и гинекология" е втората най-съдена по граждански дела за медицински грешки у нас.
Да, раждането е сериозно и болезнено изпитание и много от жените не са подготвени изобщо за това, което им предстои.
Бърз преглед на майчинските форуми и групи го потвърждава. Затова дебатът за промяна в стандартите, които да доведат до по-качествени родилни грижи и да сведат лекарските грешки до минимум в добавка с човешко отношение и към пациенти, и към лекари, е повече от закъснял.
Защото, за да има бъдеще България, са нужни не само народни хора по езерата и байраци, а и жени, готови да дарят живот и да направят от децата си свестни хора. За съжаление, с новини като тази за починалата родилка, те намаляват все повече.
