От "тънкообидна лигла с нисък праг на болка" до пълна подкрепа за родилката, която се оплака публично от грубо отношение по време на раждането си в "Майчин дом" - мненията по темата са силно поляризирани и очаквано тя има огромен отзвук. Организират се протест с искане за отнемане правата на обвинената лекарка и контрапротест в нейна защита.
И тази реакция е показателна.
Взаимоотношенията между пациенти и лекари в България от дълги години редовно излизат от рамките на приемливото, и всеки добил публичност случай формира два лагера, чиито крайности са "бой за лекарите-убийци" и "невежи, целувайте ръка, защото без нас сте за никъде".
Когато обаче случаят е раждане, положението се нагнетява допълнително.
И заради естеството на точно тази медицинска грижа в най-специалният за всяка жена момент, и заради огромния брой пациенти с личен опит по темата.
Конкретно в случая с Антония Андонова, която описва болезнено и тежко раждане, придружено с обиди, унижения и дори шамар, развоят на събитията след поста ѝ в социалните мрежи е класически. "Майчин дом" и обвинената д-р Ирена Шикова отрекоха да е имало каквото и да било физическо или вербално насилие. Близките на родилката обаче твърдят, че с тях са се свързали десетки пострадали от грубото отношение на точно този акушер-гинеколог.
••• Версията на лекаря:
Антония казва, че наред с обидите ѝ е отказана упойка, лекарката - че анестезия в случая е била крайно непрепоръчителна. Родилката казва, че е била унижавана да кляка, акушер-гинекологът - че това е било необходимо, за да може да роди. Двете истории са толкова различни една от друга, че сякаш става дума за две отделни раждания.
Но случаят е един и очевидното е, че става дума за трудно раждане, при което идеалистичните очаквания на бъдещата майка за протичането на този уникален момент се сблъскват жестоко с реалността и натиска на напрежението, под което е медицинският екип. Защото ако нещо се беше объркало, постът на Антония нямаше да е за обиди и шамари, а за нещо много по-лошо.
Историята на това раждане е христоматиен пример за специфична пробойна в отношенията между медицинските специалисти и пациентите.
Вторите освен медицинска помощ често очакват и емпатия или поне нормално отношение, защото при лекаря или в болницата са в уязвимо положение, уплашени и нуждаещи се от подкрепа.
Лекарите - а и сестри, санитари, хора на рецепция - обаче понякога отказват и капка търпение - и с малко по-изискващи болни, или просто защото не им пука да проявяват характеропатии. Това, естествено, далеч не е правило - у нас има хиляди и хиляди медици, които се държат прекрасно с пациентите си, но вероятно всеки от нас има и поне една история на лошо отношение.
Доста по-често то е от страна на медици от по-възрастните поколения, възпитавани и обучавани по различен начин. Също и от "претръпнали" специалности - спешна медицина, АГ, онкология. Обичайно в обществени лечебни заведения, но не задължително.
Всеки има история на обиди, цинизъм, арогантност или просто грубост.
За лекар, който или нищо не му е обяснил, или така е обяснил, че нищо не е станало ясно. Или се държи толкова троснато, че не смееш да попиташ. Ако си малко по-чувствителен или уплашен, ефектът на грубостта може да потенцира и да приемеш демонстрацията на кофти характер за обида или дори за некачествена медицинска помощ. А заради това да спреш да вярваш на лекарите и "тяхната" медицина.
••• Още едно мнение по темата:
В болката, уплаха или високите си очаквания, пациентите обаче не винаги са в състояние да си дадат сметка, че лекарят срещу тях освен професионалист е и човешко същество. Че например колкото и висок праг на търпимост за глупост да има, няма как да хареса пациент, дошъл самодиагностициран от ChatGPT или някоя търсачка. Че както пациентът не иска демонстрации на арогантност, така и лекарят не иска заплахи. Че е трудно да си супертърпелив с някой, който се държи идиотски.
Да, лекарите не обичат глезли, не обичат хора с нисък праг на болка, не обичат многознайковци, нито такива, които хем са в кабинета, хем открито показват, че мразят "бялата мафия". И не са длъжни да проявяват емпатия, дори напротив.
Длъжни са обаче да си свършат работата, независимо дали е дошъл лесен или труден пациент.
А това обикновено е по-безпроблемно, ако се държиш нормално с човека отсреща и вместо да го унижаваш и назидаваш, го предразположиш да ти съдейства. Включително и да му обясниш човешки какво му има и какво трябва да се направи.
Колкото до случая в "Майчин дом" и шумотевицата около него - той може да доведе както до ползи за бъдещите родилки, така и до вреди. Поколенията - и лекари, и пациенти, се менят, менят се и нравите. Изказването на глас на неудовлетворение от лошо отношение, реално или субективно оценено като такова, променя взаимоотношенията и в дългосрочен план ги моделира. Да се надяваме към по-добро.
В краткосрочен план обаче, особено за жени, на които скоро предстои да родят, резултатът може да е негативен. Не една и две бременни ще се настроят лошо към раждането, естественото раждане или раждането в "Майчин дом", и ще очакват отношение или трудности, които може и да не срещнат. Което - в най-добрия случай - е ненужен стрес в и без това стресов момент.
Още по-лошото е, че случаят допълнително нажежава разделението на двата лагера и налива още омраза между лекари и пациенти.
А тя освен лошо отношение ражда и трагедии.
