Когато след като дари нов живот, една жена губи своя, хората са гневни и търсят виновните. Вечерните новини започват с репортаж как "здрава родилка загуби живота си при раждане в Сливен", а преди две седмици погребаха друга майка след планирано секцио в Плевен.
Социалните мрежи преливат от възмущение, а в годините, когато малцина се решават да имат дете, мнозина се питат „Как е възможно?"
Както при всяка смърт, и при тази на родилката от Сливен, въпросите са повече от отговорите. Тепърва ще станат ясни резултатите от аутопсията и официалната позиция на Окръжната болница в Сливен.
До момента се знае, че Ренета Томова не е имала проблеми през бременността, а по време на раждането, според разказа на нейна близка, "часове наред събираха екип", впоследствие бебето е извадено с форцепс. Момичето умира два дни по-късно вследствие на белодробна емболия, твърдят лекарите.
Едва ли почернените близки ще получат справедливост, едва ли има и лекар, който иска на съвестта му до живот да тежи смъртен случай на млада жена.
Казусът с починалата родилка в Сливен обаче е повод да започне дебат за състоянието на
родилните грижи у нас.
И този път причината не е в липсата на пари, от която страда здравеопазването в България. Защото жените плащат хиляди левове, не просто за да имат добри условия или специално внимание при раждането, а за да са сигурни, че те и бебето ще излязат живи и здрави от болницата.
Тъй като за съжаление има и лекари, в чиито ръце е по-добре да не попадаш. Ужасните спомени от раждането са причина много майки да изберат да нямат второ дете.
Една трагедия обаче не е причина за обобщения как все по-често умират родилки или лекарите не стават за нищо. По данни на НСИ, починалите при раждане жени за 2017 година са пет при близо 65 хиляди раждания.
Това означава, че в повечето случаи престоят в родилното завършва с щастлив край.
Въпреки това, всяко раждане е рисково и има вероятност и най-добрият лекар да не може да спаси човешкия живот, въпреки че е дал най-доброто от себе си.
Всичко това не оправдава ширещата се немарливост в родилните отделения, липсата на обяснения от страна на медицинския персонал към родилката, неработещата или остаряла техника, спорните методи като натискане на корема, вакуум и форцепс, крясъците по родилките.
Неслучайно споциалността "Акушерство и гинекология" е втората най-съдена по граждански дела за медицински грешки у нас.
Да, раждането е сериозно и болезнено изпитание и много от жените не са подготвени изобщо за това, което им предстои.
Бърз преглед на майчинските форуми и групи го потвърждава. Затова дебатът за промяна в стандартите, които да доведат до по-качествени родилни грижи и да сведат лекарските грешки до минимум в добавка с човешко отношение и към пациенти, и към лекари, е повече от закъснял.
Защото, за да има бъдеще България, са нужни не само народни хора по езерата и байраци, а и жени, готови да дарят живот и да направят от децата си свестни хора. За съжаление, с новини като тази за починалата родилка, те намаляват все повече.
Глупост първа - че по-прецизни стандарти щели да намалят смъртните случаи на родилки!? Глупост втора - че случаите на смърт на родилки щели да откажат българите и българките да "правят" деца!?
Жалко за жената разбира се, но смъртни случаи в медицината има и ще продължава да има. Вместо от висотата на непрофесионалното си лекарско мнеиние да съдим за неща, от които не разбираме, по добре да оставим разследващите органи да си свършат работата. Авторката би било добре да каже колко са заведените дела, и колко са отсъдените в полза на гражданите.
Старите хора казват, че родилката винаги е с единия крак в гроба. Както й няма нищо, така члед 20 секунди може да е умряла заедно с детето без някой да е виновен. Освен това медицината не е наука на божественото и както за много неща няма отговори, така и за определени болести и ситуации няма лечение.