Ужас в чекмедже

Най-отблъскващите низини на човешките действия са най-притегателни.

Помните ли вълната от самозапалвания? Или епидемията от палежи на автомобили? А нападенията срещу бежанци? Не питаме, за да стряскаме някого, напротив, искаме да покажем, че истеричното раздухване на един криминален случай е изключително опасно, особено когато виновни няма.

Безнаказаното зло мъти лабилните психики и заплашва да отключи онези черни страсти, които превръщат странния съсед в насилник. Или в нещо много по-лошо.

Случаят с брутално убитото „дете в куфар" е ужасяващ, такива могат да са и социалните последствия, ако наливането на масло в огъня продължи. Темата обаче не изстива трети ден, сякаш не е погубено човешко същество, невинно дете, което заслужава поне капка съчувствие и уважение.

Точно обратното - някакви експерти се упражняват в логика и фантазия, за да коментират дали детето е българче или не, дали е християнин, щом не е обрязано (!), дали убиецът не е чужденец, щом е използвал скъп куфар, или пък някой близък, който е „инвестирал" в „скривалище".

Медийният глад за мърша търси конкуриращи се по абсурдност версии, които да приковат вниманието на „нормалните хора". А МВР не може да издири дори родителите, макар че официално провежда разследване.

Основният „копач" на помийната яма е именно полицията, която на любимия соц принцип „на час по лъжичка", всеки ден, но с упорство, разкрива детайлите - фоторобот, куфар, кърпа... А защо изобщо й е притрябвало?

Не искаме да знаем всичко това, тези стряскащи подробности от експертизи, аутопсии и версии. Подобен интерес е нездрав - и за всеки индивид, и за обществото като цяло. Това не е американски сериал, а смразяващата реалност, в която живеем. Затова искаме да знаем кой е извършителят и той да бъде наказан.

Ако за подобни брутални убийства се иска някакъв толеранс за разследващите, нека им напомним, че вече минаха три дни, в които ужасът само набъбва и нищо не се изясни. Само стана по-заплетено, а от отвратени ние ставаме отвратителни.