В един скеч от „Улицата" Мая Новоселска се учеше да не изневерява на мъжа си. Не успя заради напъпилата пролет и едно кафе.
Реформаторският блок пробва да направи същото, но за разлика от любовните отношения, в политиката клетвите са по-сериозна работа, най-малкото защото се дават пред много хора. И поради тази причина измамените са повече. Сезонът е на тиквите, а свалките вече не стават с пиене на кафе.
В началото РБ чертаеше демаркационни линии в замах, упорстваше, че не иска ГЕРБ и Бойко Борисов. Блокът привлече немалък брой избиратели именно заради категоричната позиция, че „няма да бъдат патерица на никого". В нощта на изборите обаче стана ясно, че това се оказа трик, а онези, които му повярваха, се сдобиха с „рога".
Получиха утешението, че Цветан Цветанов няма да бъде повече вътрешен министър... (Не е много, но е нещо).
После РБ тропна по масата, че не иска коалиция на малцинството само с ГЕРБ - уж за да опази Борисов от „изкушението" да стъпи на плаващата подкрепа на ДПС. И това се оказа трик - след като Патриотичният фронт привлече вниманието с „деликатна кашлица", Реформаторите си останаха единственият формален коалиционен партньор, но легитимираха увеличената тежест във властта на формации, несъвместими по определение.
Истината е, че каквото и да стане - РБ ще са виновните за всичко и ще бъдат обвинявани от всички. ГЕРБерите вече гледат на кръв Реформаторите заради призрака на Костов, заради претенцията за морална уникалност и заради надвишаване на квотата при съставяне на дясно-центристко правителство.
Ако не бяха влезли в управлението, те щяха да са виновни за провала на държавата, която казаха, че знаят как да спасят, както и за предателство на автентичната десница, тъкмо съумяла да изплува над повърхността.
Пред собствения си електорат пък трябва дълго да обясняват защо „наградата" за компромиса, който направиха в замяна на стабилното управление, трябваше да бъде мажоретното вице за Кунева и харизания пост на икономическия министър на Божидар Лукарски. Приятелският огън е запазената марка на РБ.
В един друг скеч от „Улицата" Кръстьо Лафазанов разбра за изневярата на Мая Новоселска и последва домашен екшън със завидна драматургия. Лошото е, че в образа на съпруга могат да се припознаят доста хора.
Който го е страх от мечки, не ходи из гората... Тия, които могат, знаят и създават нещо винаги са недолюбвани от мрънкачите, от „народът“...
Като прочетох таз статия се присетих, че преди 23-24 години в парламента имаше двама братя-депутати Неврокопски. Цялото им мислене, отношение към проблема и манталитет беше синтезирано в приказката "Не знам как е, ама не е така!" Та на нас ни омръзна да ни уведомяват как не било правилно. Да е нихилист и да отрича всичко може всеки- отрицанието е универсална позиция. На всичко могат да се намерят кусури. Интелигентото мислене и почтеността изсква да се опиташ да предложиш по-добър вариант, но това вече си е интелектуален напън и не е за всеки, явно.