Следствено дело №1 от 1990 г. наистина е №1. Висящото разследване за Възродителния процес, най-дългата полит-съдебна игра с нулев резултат.
На везните на Темида има само отлагания и обрати, на политическия терен - само отлагания, без обрати. Насилствената смяна на имената на 850 000 души, Голямата екскурзия, гладните стачки и арестите - всичко това е използвано за партийни цели и няма нищо общо с възмездието за българските турци.
Когато Сергей Станишев целуна Лютви Местан и се извини за насилствената смяна на имената им, той не изглеждаше искрено. БСП и ДПС бяха на първи общ митинг, за да напомпат рейтинга на кабинета „Орешарски", след като се оказа, че летните протести няма да заспиват зимен сън.
Когато Валери Симеонов или Волен Сидеров говорят за Възродителния процес, не изглеждат искрено, защото етническата карта е най-добрият им съюзник в битката за някой друг процент рейтинг.
Когато Бойко Борисов пише във Facebook между Коледа и Нова година за нуждата от справедливост - за виновните, и той не изглежда искрено. Задава се трудна година, в която мнозинството на плаващите пясъци все повече ще има нужда от подкрепата на ДПС. Справка - спорните пенсионни промени.
Описвайки страданията на българските турци, Борисов отрича „ксенофобията и националпопулизма", за да се обяви за „политически диалог от ново качество" и „национален демократизъм".
Последният израз вероятно приляга повече на нечий друг висок наратив, но е явно намигване от страна на ГЕРБ към традиционно капсулирания и верен на ДПС етнически електорат.
И най-вече към самата партия на Лютви Местан, чийто първи ход в 43-тото Народното събрание, освен оферта за безусловна подкрепа на правителство на малцинството на ГЕРБ, бе и поправка в Наказателния кодекс, с която да се отмени давността за престъпленията, извършени от комунистическия режим.
Така следствено дело №1 би имало шанс да влезе в съда, ако все пак прокуратурата успее да събере доказателства. Веднъж го направи срещу Тодор Живков, Петър Младенов, Димитър Стоянов, Георги Атанасов и Пенчо Кубадински, но през 1993 г. се отказа от обвиненията.
Трудно е да се предвиди какъв ще е изходът от процеса, ако изобщо има такъв, но ГЕРБ и ДПС имат още една допирателна.
Не могат да се образуват политически партии на етническа, расова или верска основа, както и партии, които си поставят за цел насилствено завземане на държавната власт. (чл.11, ал 4.) Забраняват се организации, чиято дейност е насочена срещу суверенитета, териториалната цялост на страната и единството на нацията, към разпалване на расова, национална, етническа или религиозна вражда, към нарушаване на правата и свободите на гражданите, както и организации, които създават тайни или военизирани структури, или се стремят да постигнат целите си чрез насилие. (Чл. 44., ал. 2)