Отива си една сложна година. Година, която трудно може да се опише с няколко думи. Година, изпълнена с популизъм, с кръв, с омраза, с фалшиви новини и фалшиви герои.
И въпреки това не чак толкова лоша година. Това беше година на добро икономическо развитие за повечето европейски страни. На много съпричастност. Година на човеци, готови да помогнат на ближния.
Какво ни показа 2016?
Че никой никъде не може да се чувства сигурен, независимо дали е млад, стар, беден или богат.
Че все по-често ще спорим за думи, отколко за смисъл.
Че клавиатурите са новите оръжия.
Че авторитетите отстъпиха пред масите.
Че ценностите на вчерашния ден, не са тези на утрешния.
Че някои религии убиват.
Че кризите са новото риалити.
Че не е важно да си умен и опитен, за да си богат - понякога стигат само камера и интернет.
Че част от мъжете скоро ще трябва да се борят за своето място под слънцето, защото жените са по-еманципирани от всякога.
Че младите не правят секс.
Че една от малкото останали ни общи радости е спортът.
Че спорът е новият спорт.
Че бъдещето е трудно за предсказване.
