Кастинггът на Трифонов вече е обявен. Кандидат-почтените политици трябва да готвят CV-та, и да ги пращат на "екипа". После сигурно ще има препитване пред камера, хорово пеене на "Боят настана", и други подобни.
Само няколко месеца след парламентарните избори у нас, кухините в политическото представителство започват да подрънкват. Инертната досега работа на Народно събрание, разочарованието от поведението на някои политически лидери и техните партии, нормалното затихване на еуфорията, предизвикана от изборния маратон през последните 4 години в България са все фактори за това.
Европредседателството вещае някакво що-годе политическо спокойствие, а повечето играчи, които са извън играта в момента, се опитват да заемат подходящото стратегическо място, за да не бъдат забравени.
И ако на пръв поглед това изглежда като неподходящо време за лансиране на нови политически проекти, една немалка част от гражданите в България продължават да се чувстват чужди на собствената си държава и все по-ядосани от този факт.
По същия начин в Германия AfD (Алтернатива за Германия) от втория си опит успя да спечели над 13% от гласовете в страната, въпреки че нашият човек е по-близо до опита на Бепе Грило в Италия.
Около 8% от българите (предимно млади хора, живеещи извън големите градове - по данни на "Алфа Рисърч") в момента казват, че биха гласували за "друга" политическа партия извън добре познатите участници на последните избори.
Не е трудно да се досети човек, че в голямата си част те биха подкрепили евентуалния политически проект на Слави Трифонов, обявен наскоро.
Сега със своеобразния "кастинг за бъдещи политици", лансиран от водещия, се очертава ново разпалване на вниманието около него и превръщането му в значимата извънпарламентарна опозиция не само на правителството, но и уж на целия политически елит досега.
Макар и в процес на разработване, проектът на Слави Трифонов достига до крайните си потребители - антисистемно настроените хора, които за пореден път искат някой да ги "оправи".
Поетът с китара Жорж Ганчев пя, кара се от екрана и изкара два мандата в Народното събрание. Волен Сидеров се гневи на евреите и циганите, бори се с лайната на НАТО по крайбрежието на Лозенец, а накрая вдигна сватба, за която Франсис Форд Копола само може да си води бележки. Николай Бареков си дра ризата от екрана, плаши селяните с тракторите, обеща таблети на младите и нови зъби на бабите, а сега изнася демокрация в Африканските страни от името на ЕС.
Е, Слави да не е по-глупав?
Неговите послания за силния мъж, който държи на думата си и ще дойде, за да постави нещата на мястото им със здрава ръка, не са насочени към градските елити и това кара много хора да го подценяват. Ама те "градските елити" всичко подценяват, така че и това няма да е за сефте.
Целият мач вече е игран - и обаятелният медийно захранван образ, и борбата срещу статуквото, уволненията на "Бойко", не-тата на корупцията. Дали мъдрият български народ е готов да се препъне за десети път в един и същи камък? Разбира се, че да.
Само още едно съображение. В момента всички са на власт, и липсата на опозиция не изглежда красиво. Може пък Слави да помага на тази кауза - да не се излагаме пред чужденците.
