Неделя. Говорят си два пингвина след концерта на Теодосий Спасов в Антарктида и по-киселият вика: „Аз лично се сещам за поне 50 от нашите, които ще изсвирят това точно колкото него добре". А другият е по-позитивен и отвръща: „Топят се ледовете, сцената ни става все по-международна. Идват какви ли не дейци на културата вече. Дано догодина ни покажат и изложба на българското изкуство 16-18 век".
Не ми се ще да ги подценявате в артистично отношение пингвините. Имат „Оскар" и за документален филм, и за анимация. Дори бих казал, че по линия на многообразието Академията ги приема наравно с корейците. Само малко ме е яд, че македонците присвоиха темата за меда на Балканите. Ние също имахме не лош филм с подобен сюжет. „Мед от злато" се казваше, късометражка за крупен бизнесмен със затворен пчелар в багажника. Това дори беше още по-правдива документалистика.
Понеделник. Раздадоха Оскарите. Вторият американски списък с огласени имена, от който съм разочарован в рамките на една седмица. А си мислех, че само ние се държим неадекватно по избори. С помощта на гласовете от чужбина (и субтитрите им) „Паразит" е големият победител. Което е може би най-важната предпоставка някои от членовете на Академията най-после да го изгледат. Или отгледат, ако предпочитате.
В останалите категории изненади няма. Блатечки традиционно взе отличието за звукови афекти. Кефи ме тоя човек. В цялата суматоха на оскарите винаги успява да насочи вниманието към себе си. И това си е вид дарба. Чувам, че щял да играе Буров. Едва ли ще се затрудни. Макар че се сещам за още поне 50 актьора, които все едно и също играят, както и да се казва персонажът им.
Вторник. В Перник има някаква училищна драма с ранното сексуално образование. Карали деца да рисуват онези интимни части, които е добре да се мият по-често. При условие, че още не им е дошла водата, намирам тази тема за наистина подранила. Една морално възбудена гражданка, на която очевидно сексът не й е на дневен ред, се оплака. Традиционалистите са си традиционалисти. Обсъждането на сексуалното насилие не трябва да бъде в клас. Открай време в Перник мястото му е на стадиона.
Знаех си, че грипът и фините прахови частици ще ни се отразят на бита. Ето, хората с маски вече са толкова стресирани, започнаха да обират банки. С малки суми, но редовно. Пък Гешев тъкмо се похвали, че сме преборили битовата престъпност. Още един успех на европейското по борба. Но ги разбирам и обирджиите защо са толкова активни. Покрай КТБ, банковите грабежи май все още не представляват истински интерес за прокуратурата.
Сряда. Само предполагах, че Херо Мустафа има артистични способности, но тя надмина и най-смелите ми очаквания. Рецитира за наша радост (и вероятно упътване) „Де е България". Хубав жест. Нас отдавна никой не ни пита къде ни огрява зората. Добре, че е Държавният департамент на САЩ, да се интересува.
„Тамо аз ще отговоря де се белий Дунав лей". Респект за посланичката, вече официално знаем за какво отговаря. Не мога да се отърся от усещането обаче, че целият пърформанс е шифрограма към командването. Не ми казвайте, че газовите интереси нямат общо с куплета „де от изток Черно море се бунтува и светлей".
Докато сме на културна тема - окончателно пропадна българската изложба в Лувъра. Все така неясно ще остане за посетителите каква ни е била културата 16-18 век. Но пък за сметка на това им се изясни каква ни е сегашната. Плюс това защо българска икона да не може да се впише в османското изкуство? Ето ви за пример Азис.
Четвъртък. Снощи Камелия беше при Цитиридис. Вика му, че поп-фолкът бил отговорност, но вярвам, че той вече го е разбрал по един или друг начин. Тази вечер маестро Чучков свири Лист. Дано някой от Лувъра гледа тази симбиоза. Много е забавно. И все пак Юксел Кадриев ми е по-смешен в стенд-ъпа. В късните новини на bTV една ограбена касиерка разправя за нападателя: „Взе парите, обиди ме и избяга". Знам какво й е. Ако ще ти дават нещо, може и да е с простащина. Но щом ще взимат, трябва да има някакъв финес.
Може би затова Гешев е решил да разследва грубостите в приватизацията. Току-виж и Ковачки изгори покрай другия боклук. Така и не разбрах тия бизнесмени защо си купуват Майбах. Не забелязват ли каква карма носи? Луксозно е, но носи известна несигурност това „май". А и действието в минало време.
Петък. Днес е Свети Валентин. Аман от вносен боклук, наистина. Поредната подранила обучителна програма, както викат по Перник. Ще им празнувам чуждите празници, когато американците зарецитират Вазов. Евала на Херо обаче. Отбеляза Трифон Зарезан с някакви местни вождове. Ако продължава така да тачи традициите ни, аз викам официално да си въведем и Деня на благодарността в знак на признателност. Мисирки барем имаме в изобилие.
Хванали висши полицаи, опитали се да присвоят фиш на баба с печалба от тотото. Виждате какво става, като държавата се намеси в хазарта. Бабите пак прецакани. В същото време частни талончета за 40 милиона залежават. Към точно тази колекция на Божков никой вече няма интерес.
Във фейсбука ми зачестиха рекламите на каскет. Още не мога да преценя дали е модна тенденция или таргетирано предупреждение. Имам сигнал за прокуратурата. Става дума за обир. Някой обикаля и обира лаври сред населението.
Събота. Днес е мачът Левски - ЦСКА. Първата по-сериозна местна традиция, в която Херо Мустафа не взима участие. Центърът на София е блокиран, сините отиват на стадиона с шествие. Пътьом пеят песни със сексуално-обучителен елемент. 100% е попълнена квотата за българска музика в ефира. Не се впечатлявам от подобни публични обиди към властта. От наблюдение мога да кажа, че това е просто един от начините да станеш коалиционен партньор след време.
Самите футболисти не разбират заряда на този сблъсък и не горят особено активно. Що за странен чужд боклук сме си внесли, дето не можем да го запалим?! Искам да сезирам Гешев. Кога ще разследва трансферната ни политика? Сигурен съм, че Блатечки познава поне 50 футболисти, които могат да се кривят по същия начин на терена. А накрая все нашите сметки излизат криви.
