Така си отидоха империите

"Много хора се опитват да всяват разделение. Това беше основна тактика, която руснаците използваха при изборите от 2016 г. По-голямата част от активността им не беше директно насочена към изборите, доколкото можем да видим от данните, с които разполагаме, а беше насочена към простото разделяне на хората.

Например, създават група за подкрепа на имиграционната реформа, след което създават група срещу нея. Целта им беше да настървяват потребителите едни срещу други"

Марк Зукърбърг пред CNN

Това признание звучи едновременно логично и парадоксално: Facebook e феномен, който обедини над 2 милиарда души в общност, а се оказа инструментът, който помогна за създаването на най-дълбоките процепи в обществената материя.

Някога силата на големите държавници се мереше по способността им да мобилизират - независимо от различията на хората по възраст, пол, семейно положение, образование и религия. На теория, Зукърбърг има капацитета да владее света, без да ръководи политическа формация.

Facebook е по-голям от най-голямата национална държава, активното му "население" е два пъти по-многочислено от гражданите на страните-членки от НАТО. Подобно влияние и лоялност не се постигат без насрещна стойност.

В замяна на достъп до личното пространство на потребителите си, Facebook създаде универсалната илюзия за подредена, защитена, самодостатъчна и уютна среда, каквато трудно се постига в самотата и изолацията на реалния живот.

Перфектната утопия: Всички сме приятели, всичко е безплатно, а някой друг е така добър да се погрижи за подредбата на приоритетите ни.

Само че приятелството не се мери по количеството, а по качеството на връзките между хората - няма как да изпитваш дълбока емоционална привързаност, лично доверие и емпатия към 5000 души едновременно. Воайорският интерес към живота на другите не е любов. Рано или късно контекстът се изчерпва, досадата надделява, чуждият хумор става плосък, чуждото мнение - натрапчиво.

Цената е измерител на стойността - когато сервираш "безплатна" порция евтини фалшиви новини редом до "безплатни" качествени журналистически разследвания, двата продукта стават еднакво (мало)ценни в съзнанието на потребителите.

Когато приоритетите се подреждат по непрозрачни алгоритми и в интерес на вътрешнозаводската производителност, това не е удобство, а лабораторен експеримент без право на обжалване.

Ако някога мощта на нацията се изчисляваше във физическата готовност "да се бием по бреговете, по десантните площадки, в полетата и по улиците и никога да не се предадем" (по Чърчил), днес влиянието на общността се мери по единицата за пасивност - да си мръднеш пръста, да кликнеш на един бутон, да засвидетелстваш фалшива принадлежност.

Рано или късно тази къща от карти ще рухне. Вътрешните й дефекти водят до обезценяване на стойности и безкрайно фрагментиране. В политиката това е формула за фалит.

Раздробяването по индивидуални предпочитания не води до нищо друго, освен до неспособност за разпознаване на най-малко общо кратно, на някакъв взаимноизгоден общ интерес.

Всеки дребен конфликт на емоционална база води до изтощаване на енергията, до демобилизация и до усещане. Вземете пресните примери от обществения дебат в България. Има ли изобщо тема, по която да не се изпокараме до кръв: За или против мигрантите? За или против Истанбулската конвенция? За или против Трети март - национален празник? За или против казармата, бурките, носиите, "джендърите", пушенето на закрито, неизбежната отбрана, Робинзон Крузо в учебника за 3-ти клас, камерите в детските градини,...

Да намериш единен принцип в тази суматоха от противоречия граничи с невъзможното - дори опорни понятия като "либерализъм" и "консерватизъм" стават нелепи, неприложими в подобна среда.

Може би Facebook ще надживее и тази криза. Може би следващата социална мрежа ще е платформа на нишови високопрофесионални групи с платен вход. Може би от Вавилон насам човечеството е обречено на спор и неразбирателство.

Истинската власт винаги е била в ръцете на онези, които умеят да разграждат, да фрагментират и да корозират връзките. Да разделят и да владеят. Така са съсипвани цели империи, чиято военна мощ е била непобедима.