Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Иконичният алпийски връх, който ще се сцепи на две и ще изсипе 1 млн. тона скали в Австрия

Въпрос на време е част от Хохвогел да се срути Снимка: iStock
Въпрос на време е част от Хохвогел да се срути

Със своите едва 2592 метра връх Хохвогел далеч не е най-впечатляващият като височина в Алпите.

Но е наричан "Кралят на Алгойските Алпи" заради гледката на величествената му пирамида, която са извисява над околния масив. Освен това по него минава границата между Германия и Австрия.

Върхът между Бавария и Тирол е обект и на засилен научен интерес - заради опасността най-високата част на пирамидата му от южната, авсртийска част да се срути.

Хохвогел се разцепва на две, и това се случва бързо.

По протежение на самия връх, който бележи пейзажа на изключително живописния район Алгой в Бавария, има пукнатина, която се разширява доста скоростно от геоложка гледна точка. Разломът е установен през XIX век, когато е бил с широчина на човешки рамене. Сега цепнатината е широка 6 метра и над 10 пъти по-дълбока.

Процесът протича и със срутване на големи скални маси и съответните рискове в района на масива.

Около 2000 кубични метра камъни се откъснаха от високите части на планината през юни 2026 г. Сега обаче учените предупреждават, че предстои далеч по-мащабно срутване - на до 400 000 куб. метра скали, които да се свлекат по австрийската част на планината.

Цепнатината на върха се наблюдава детайлно от 12 години, като през 2018 г. са инсталирани сензори и апаратура за измервания на движението на скалите в района на върха.

Ситуацията се наблюдава и с дрон.

Снимка: iStock

През пролетта е измерено движение с до 5 милиметра на седмица. За геологията това е изключителна скорост.

В началото на октомври екип от специалисти начело с професора по геология Михаел Краублатер от Техническия университет на Мюнхен са изкачили Хохвогел, за да проверят състоянието на цепнатината и на апаратурата.

На върха има над 30 сензора, които измерват движението на скалните маси. През 2024 г. те дават информацията, въз основа на която учените от Техническия университет на Мюнхен изчисляват, че основната цепнатина на върха е широка до 6 метра на места, с дължина от 35 метра и дълбочина от 60 метра. Към момента дълбочината ѝ вече е 70 метра.

Сега е установено и че има нова пукнатина, която се смята за ключова и с най-високо ниво на движение. Именно от нея Краублатер очаква да започне огромно срутване, предава общественото радио на Бавария BR24.

В тази част той и екипът му планират да също да поставят сензор за сеизмични вибрации, който да изпраща сигнал при движение на скалите директно на телефона на геолога.

Ако активността се усили, учените ще могат да предвидят кога предстои голямо срутване.

То не би трябвало да представлява непосредствена опасност за туристи и алпинисти в района на върха. Срутището се очаква от страната на Тирол в Австрия, и пътеката към Хохвогел е затворена още от 2014 г. Ако върхът се срути, тя ще изчезне напълно, тъй като именно там се очаква да паднат между 250 000 и 400 000 кубични метра скали и отломки. Става дума за около 1 милион тона скали с обем колкото около 160 олимпийски басейна.

За щастие, районът по пътя на свлачището не е населен. Скалната маса се очаква да падне в долината Хорнбах.

Достъпът до върха от германската страна се смята за безопасен и е отворен за планинари.

Геолозите смятат, че процесът по отчупването на част от върха и последващото мащабно срутище може да отнеме няколко години и ще е поетапно. При ускорено движение на скалите данните от сензорите ще позволят да се прецени по-точно кога се очаква срутване и да се издаде своевременно предупреждение.

Освен това опитът от прилагането на технологията може да помогне за наблюдение на други потенциално застрашени от срутища планински райони, където свличане на скални маси може да е опасно за хора и населени места.

Бързите промени в скалната маса на върха могат да се обяснят и с промените в климата в последно време. "Виждаме ясното влияние от обилните валежи - проливни дъждове, гръмотевични бури и снеготопене", обяснява пред общественото радио DLF Йоханес Лайнауер от екипа от Техническия университет на Мюнхен.

"Всички тези гръмотевични бури стават по-чести и проливни в резултат от климатичните промени, и това може да окаже влияние върху скоростта и честотата на подобни срутища", поясни той.

Седмичен бюлетин

Задоволи любопитството си по най-удобния начин — най-интересните статии директно в пощата ти.

Без спам. Можеш да се отпишеш по всяко време.

Най-четените