"На Исус му трябваха три дни, на Бабченко му стигна и един"...
"Бабченко възкръсна след смърт от множество огнестрелни рани, аз не мога да оживея в събота сутрин след четири бири"
"Ако руските либерали имат своя Джон Сноу, дали противниковата страна няма безсмъртен дракон?"
Ако не беше смешно, щеше да е тъжно. Историята с инсценираното покушение срещу руския журналист-дисидент Аркадий Бабченко сигурно ще влезе в учебниците по журналистика като една от най-големите мистификации на десетилетието.
Убитият ритна капака на ковчега, убиецът прояви съвест, поръчителят е арестуван, погребението се отменя. Опечалените гасят свещите и вадят шампанското, следствието е приключено, само че вкусът в устата е на гнило.
Докато публиката дочиташе некролозите за Бабченко, световните медии вече възвестяваха "прераждането" му. Най-непоправимото се оказа подлежащо на корекция. Журналистиката "от бюро" се удави в последната капка благонадеждност.
Какъв по-тъп удар срещу свободата на словото от един официализиран фалшификат? Ако 24-часовата манипулация на общественото мнение по света е "допустима" цена за нуждите на едно разследване, каква ли ще е следващата оперативна комбинация?
А дали изобщо ще различим двойното дъно на новия цирков номер?
Ако медията не може да провери истинността на една човешка смърт - събитие-абсолют, което не се поддава на условности, възражения и пазарлъци - може ли изобщо да претендира за достоверност?
Дали ще се наложи репортерите да влизат в залата за аутопсии с камера и микрофон, за да документират следващото покушение?
Ако достъпът до местопрестъплението е невъзможен - случило ли се е престъпление?
Самият Бабченко - действащ журналист - твърди, че не е имал друг избор, освен да съучаства на тайните служби. Питащият е поставен в позицията на мюре от онези, които би трябвало да отговарят. Спасен е от поръчковите убийци, но е оставен да се справя сам с щетите върху репутацията си.
За съжаление, този случай ще влезе и в учебниците по разузнаване като една от най-странните стратегически грешки на украинските служби за сигурност.
Масовото разпространяване на първоначалната лъжа "Той е убит" ще нанесе поражения не само върху общественото доверие в институциите и медиите, но и върху усилията на автентичните руски дисиденти, които наистина са погребали не един и двама "братя по оръжие" през последните 20 години.
Ако светът обърне гръб на Украйна след тази подмяна, жалко за всички жертви от последните 5 години.
Поправянето на страничните ефекти от играта с доверието на хората може да отнеме цяла вечност. Досега Кремъл се нуждаеше от оправдания с опорни точки по примера на катастрофата с MH17:
... сега просто Мария Захарова ще препраща към PR-отдела на СБУ.
