Публикуваме коментара на Светослав Иванов от предаването "120 минути", а видеото можете да видите тук.
От утре, светът ще е много различен. И изобщо не се шегувам.
Защитните мита, които Съединените щати налагат върху вноса на стомана и алуминий от Европейския съюз са очакваното начало на търговска война с неясни и непредвидими последствия.
Много периферни производства ще бъдат засегнати, защото много повече хора са заети в отрасли, които консумират стоманата и алуминия, отколкото заетите в производствата на самата стомана и алуминий. Така американският президент Тръмп изпълни предизборното си обещание към „сините якички” от Ръждивия пояс – десетки, стотици хиляди работници, които му дадоха гласа си на изборите през 2016 г., показвайки среден пръст на европейските си съюзници по брутален начин.
В следствие точно на такива действия, Европа поглежда на Изток – към Русия, към Индия, към Китай. А това е много сериозно раздвижване на геополитическите пластове, което най-малкото обърква хората. Създава се вакуум, в който веднага се впиват китайски, руски и дори арабски капитали.
Объркани са и русофили, и русофоби, и американофили и американофоби. Тръмп гледа на света в контрасти – приятели срещу врагове. Ако не си в групата на едните, си в групата на другите. Саудитците са приятели, иранците са врагове. Израелците са приятели, палестинците са врагове.
Къде попада Европа с новите мита върху алуминия и стоманата? Ето това е истинската причина и Меркел, и Макрон да кацнат при Путин. Именно в този контекст трябва да гледаме и на българските визити в Русия, които са част от една много по-голяма европейска игра (дано в София, осъзнават това).
Но Вашингтон не дава никакъв признак да се впечатлява от това. Защото руската икономика не е достатъчно силна, за да инвестира, но и ресурсите са достатъчно много, за да бъдат изкупувани. Но китайската икономика е.
Ако китайци построят „Белене”, не трябва да се съмнявате, че и китайци ще работят в централата, ще бъдат построени китайски заводи, в които може би отново ще работят китайци, които ще произвеждат евтини стоки, но този път с етикет „Произведено в Европейския съюз”. В този смисъл, много внимателно трябва да се прецени – как България ще се впише в този променящ се свят и какво се крие зад интереса на един или друг инвеститор.
Всяка търговска война води до депресия, всяка икономическа депресия води до социални вълнения. Големите социални вълнения дават властта в ръцете на крайни политици. Ако я нямаше Голямата депресия в САЩ, в Германия нямаше на власт да дойде Хитлер. Ако не беше закона „Смут-Хоули” в Съединените щати за по-високи мита върху вносните суровини, нямаше да има пък Голяма депресия. Нищо не започва от днес. Дори Европейския съюз се ражда като Общност за въглища и стомана. Нали?
На този фон, в нашето общество все още водим класическа и старомодна дискусия, ограничена единствено в контрастите на любов и омраза към Русия или Съедините щати. Подобно мислене, освен остаряло и опростенческо, не е и особено адекватно към реалността ни днес. Защото сътресения сред заетите в производството на стомана и алуминий, означава поскъпване на всичко във всички индустрии, в които се използва стомана и алуминий. А те са много повече отколкото можем да си представим. Това създава потенциал за социални вълнения, политически размествания и повсеместна нова финансова криза, родена от ефекта на доминото.
Доминото никога не греши. То просто се случва.
