На кого от двамата кандидати, потенциално останали на балотаж за кмет на вашето населено място, вярвате повече? Не, това няма да е големият въпрос, който мнозинството от българските гласоподаватели ще си задава, отправяйки се да гласуват за втория тур на изборите.
Истината е, че по-голямата част от избирателите, онази, която не членува в конкретна партия и просто е била свидетел на предизборните кампании, без да влага емоции, душа, финанси, лични амбиции и т.н., ще се пита друго.
Ще се пита кой от тези двама останали кандидати ще е по-малкото зло?
Още от алеково време у нас знаем, че в този специфичен сегмент на обществения живот - политиката - "всички са маскари". Оттогава насетне това познание се запазва ясно и живо в съзнанието на хората (освен през едни 45 години, когато подобна мисъл би била нещо престъпно и би ти навлякла сериозни проблеми), като за него постоянно има нови и нови доказателства.
Защото у нас, традиционно политическите "уйдурми" не са единично явление, нито такова, типично само за една политическа сила.
Би било твърде семпло да се каже, че в последните години ставаме свидетели на засилването на политическите скандали, просто защото у нас политическите скандали са част от естествения ред на нещата. И когато един отмине, се отваря вратата за друг, който да се появи в обозримо бъдеще.
Скандалите се носят от партия на партия и от гейт на гейт, особено когато наоколо се е появила датата за избори. Няма да влизаме в конкретика (все пак е ден за размисъл и подобно нещо може да се приеме като агитация в нечия полза или срещу нечия полза), но и сами можете да се сетите за поне 5 само за тази година с шарено участие. А още колко от предишни...
У нас толкова лесно се вярва на обвиненията за купуване на гласове просто защото сме виждали твърде много подобни случаи. Защото на всички избори медиите се появяват от дадено място, избрано на случаен принцип, с нови разкрития за търговия с изборните права на дадена група от хора. А след разкритията - нищо. Или поне нищо значимо.
Всичко тези фактори водят до трупане на недоволство и недоверие. А това вече се вижда.
Парламентът, символът на българската партийност, трайно е с най-нисък рейтинг сред институциите. Преди няколко години референдумът на "Шоуто на Слави" подейства именно като наказателен вот срещу партиите, а антипартийният популизъм традиционно хваща като послание.
На местно ниво различните партийни коалиции и разбирателства стават дори още по-странни и имат всевъзможни конфигурации - гласни и негласни.
Добавете към това и кандидати, които рядко вдъхват истинско доверие, и получавате една истинска рецепта за "гласуване от сърце".
На този общ фон, партиите се опитват от избори на избори да убедят избирателите, че всъщност са успели да развият смислени политически платформи, разумни политики и способност "да оправят" страната или конкретен град поне, разчитайки най-често повече на обещания, отколкото на конкретна програма.
Затова и по-малкото зло. Дано поне него намерим.
