А кучето има ли алиби?

Две поръчкови убийства за два дни в София - не е задължително да си завършил милиционерската школа, за да ти стане ясно, че "това, което имаме като криминогенна обстановка" започва да бомбира.

Докато компетентните органи още събираха гилзите около покойния силовак от ВИС-2 в ЖК-то на "добре облечените бизнесмени", в съседната вилна зона разстреляха човека, който им шиеше костюмите.

По стара българска традиция престъплението беше оповестено не през официалния бюлетин на полицията, а през подбрани медии.

Вместо ръководството на МВР блесна селският кмет на Бистрица - футболист по призвание, пеналист по вътрешна нагласа - който набързо заключи, че разстрелът в глухата гора бил битова драма и аматьорско изпълнение.

На две крачки от местопрестъплението екс-Бистришкият тигър се похвали, че това била най-охраняваната зона в България, а сигурността на квартала била безупречна - докато зад гърба му още се вееха полицейските ленти.

12 часа след намирането на тялото с две огнестрелни рани в главата, мозъчният тръст на МВР още не знаеше дали намереният мъж е "прострелян, убит, или сам е сложил край на живота си".

Освен пък да е било кучето - единственият "свидетел" на екзекуцията?...

Самоубийство с контролен изстрел от упор звучи като граничарският "рикошет във въздуха" край Средец, "бомбата" в белия микробус пред Летище "София" или "грешката" с двата гранатомета пред офиса на Алексей Петров.

Отвъд неадекватното публично говорене - повече от 24 часа след разстрела в Бистрица няма нито дума за евентуалния извършител, нито една снимка от безбройните охранителни камери в квартала, нито една логична версия за бруталното убийство.

Който и да е стрелецът, отдавна е избягал безпрепятствено за топлите страни.

Да се случваше за пръв път, да отминеш. Но професионалното ръководство на МВР не спира да сее гафове - от седенките с престъпници по време на провокациите в Гърмен, през реакцията около истериите на Волен Сидеров, агресията по време на полицейските протести, до необяснимите маневри с охраната на "отстреляния" Лютви Местан със съучастието на главния секретар Георги Костов.

За много по-скромни провинения в Германия се подават оставки на третия ден.

Тук обаче и 20-те заплати при ранно пенсиониране не стигат за "катарзис".

Кучетата си лаят, криминогенната обстановка си остава "предимна и преобладаваща с временни промени по места". И така - докато не пукне топчето на поредното поръчково убийство.