Властта най-сетне получи нирвана. Просветлението извести за себе си през изминалата седмица, когато неистовото желание за увеличение на ДДС, възвряло като хормони през пубертета, биде изкоренено. А когато желанието се изкорени, настъпва краят на страданието - и ето ти нирвана.
Властта вече не се хваща за кобура, чуе ли за криза - предвид постулата за арестите като най-добра антикризисна мярка. А смята да подхване реформите оттам, откъдето ги заряза. Тоест - на първата сричка в предизборната си платформа. Какво да се прави - в криза дислексията се задълбочава.
(Все пак, ако някой от управляващите продължи да се хваща за кобура при криза, то вероятно е поради някоя от следните причини - гравитация или самоотбрана...)
Разбира се, ре-то от ре-фор-ма се наложи поради обективни и субективни причини, опрели приклад съвсем не метафорично в тила на Овластените-от-нас.
Обективните са, че се случи това, което всички предричаха от есента на 2009-а - кризата на частните финанси прерасна в криза на публичните финанси. (Гадното е, че сметките и от двете кризи в крайна сметка плащат обикновените данъкоплатци - независимо в САЩ или в Гърция. Макар и да нямат ни най-малка вина, те ще платят и двете сметки.)
В резултат на сбъдването Дубай, Гърция, проблемните Португалия и Унгария и други държави се изправят - или по-скоро се пречупват, под тежестта на задълженията си и бремето на прекалено големите си разходи.
За страна като България е на практика невъзможно да се финансира от външните пазари, (eдин Дянков си вярваше, че може) - има достатъчно скъпи еврооблигации, достатъчно слаба икономика, достатъчно висок риск и достатъчно крехък рейтинг.
Отвътре няма повече откъде да се взема - фискалният резерв е опрял до чертата от 6.3 млрд. лева и стотинка оттам не може да се извади. А излишък за полугодието съвсем не се задава. В потвърждение - разходите в бюджета ще се актуализират с близо един милиард лева.
Субективните причини се изразяват с една дума: избори. Те пък обуславят необходимостта народът да запази вярата си в светлото бъдеще, твърдата ръка и възмездието, обещани му през юли 2009, поне до края на 2011.
Така че правителството, начело с Борисов, беше обречено да избере един от трите варианта.
Първият - да се обърне за заем от МВФ, ЕС и Световната банка, откъдето Румъния си взе 20 млрд. евро. И срещу това да изпълнява безпрекословно, без гък и мък, всички мерки от рецептурната книжка, които ще бъдат предписани - плюс контрол на всеки 3 месеца за изпълнението им. Справка Румъния и Гърция.
МВФ предписа на Румъния увеличение на плоския данък от 16 на 20% и на ДДС от 19 на 24% от 1 юни. Но Бъсеску реши да намали с 25% заплатите в администрацията - за да не съкращава хора, и с 15% - обезщетенията за безработица и пенсиите. В публичния сектор на Румъния работят 1.4 милиона при население от близо 21.5 милиона - или 0.65%. (Почти същото е съотношението в България: 440 000 на издръжка от бюджета срещу 7.5 млн. население - 0.59%).
За мерките в Гърция дори няма нужда да говорим - те са страховити, защото включват цялата гама - от увеличение на преките и косвени данъци, през съкращения и намаления на заплати и пенсии и орязване на бонуси.
Вариант втори - да бутне валутния борд. Следва In memoriam за партия ГЕРБ и за политик на име Бойко Борисов.
Вариант трети - да започне някакви реформи. Дори и реформички. Така ще може да съкрати където колкото си иска - а МВР например да се размине с най-малко орязване на щата, и изобщо да действа както намери за добре. Без разни емисари от МВФ и брюкселски чиновници да му се мотаят из краката - и да го пляскат през ръцете, като тръгне да вади портфейла.
Реформаторите избраха тактически подход към реформите. Все пак догодина трябва да се гласува. Например вместо да вдигне пенсионната възраст на 65 години, властта просто увеличи с още 3 годините трудов стаж, необходими за пенсия - за повечето хора, и с по още 5 за армията и МВР от 1 юли догодина.
Така институционалните профсъюзи, които отдавна са в един блок с властта, няма да зейнат, че който пипа възрастта за пенсия, пада от власт. Е, правителството на Папандреу, което извърши къде по-големи кощунства спрямо правата на трудовите хора, не падна от власт, но със сигурност се лиши от втори последователен мандат.
А и при падането на която и да е власт, синдикатите винаги са се ориентирали точно къде да застанат, за да не ги удари някоя тухла при срутването. Изобщо са спецове да извършват въртеливи, безопасни движения. Като индиански племена, които представят бойните си танци пред туристи...
Едно просветление обаче трябва да е осенило дори и професионалните синдикалисти - не може да се купува социален мир, просто защото няма как да се плати. А ако се купи на отложено плащане, ще е с такава лихва, че накрая ще се лее кръв. Виж Гърция...
Така че съкращенията са само първата сричка от реформите. Към орязване на социални права по традиция посягат всички затруднени правителства, просто защото всички четат един и същ неолиберален рецептурник. Трогателна е тази "солидарност" при понасяне на последиците от кризата, с която правителствата натоварват избирателите си вместо диференциран подход, който да накара по-богатите да платят повече.
Но за това вече се иска ум - и воля.
Впрочем, не смятате ли, че българският парламент трайно се губи от мерките за свиване на разходите? Можеше да се откаже от половината си коли и депутатите да друснат телеса на колела или с градския транспорт.
Ако 240 депутатски тела се понесат из София на велосипеди, кметицата Йорданка Фандъкова може и да доизпълни обещаното от предшественика й Бойко Борисов и най-сетне в тоя град да има велоалеи...
