По-малко от 200 мл светена вода за левче. При това в брандирано за целта пластмасово шишенце - от едната страна с лика на Богородица, от другата - с кръста. При това не се знае дали е светена или от чешмата. Купихте ли си? Защото хиляди други го сториха.
Нищо ново под тавана на Църквата от времето, когато търговията с мощи е разцъфтяла в Средновековието. Зъб, пръст, кожа, кокалчета от нечий скелет разнасяли за лечения и чудеса из цяла Европа монаси и други чернокапци. И все на Бог се позовавали.
Бизнесът на Църквата върви с пълна пара по празниците. Шишенце, свещи и каквото се сетите. А по медии свещеници обясняват колко бездуховни сме станали българите, колко злоба и ненавист има в душите ни.
Отиваш на църква, палиш свещ и още преди да е догоряла една десета от нея, минава някоя бързоръка бабка и я хвърля в кофата при куп други недоизгорели. Верно, от свещоливницата излизат потоци пари, които се връщат обратно в БПЦ - неброени, необлагани.
А в Турция можеш да си запалиш свещ в православна църква без да си я купуваш. Както и в Гърция - ако искаш да оставиш пари за свещта, оставяш, ако не искаш - не го правиш.
Какво точно е светената вода? Казано канонично - "облагодатена и благословена, която се освещава от молитвата на православен свещеник с трикратно потапяне в нея на светия кръст. Светената вода носи Божието благословение, затова Църквата и християните се ползват от благодатната й сила за най-различни потреби...
Каквото се поръси с нея, получава Божията закрила и благословение и, ако хората спазват Божиите заповеди, злото ще стои далеч или, както се казва в псалома: "Зло няма да ти се случи, и язва няма да се приближи до твоето жилище", Псалом 90:10.
Ще рече, че се ръси навсякъде за здраве и берекет. Какво му плащаш? Някакво си левче. А получаваш Божията благодат и защита от злото...
Добре, че отец Матей Преображенски (Миткалото) не е вземал грошове за обувките, дето е скъсал по пътищата на България като книжар, проповедник и изобщо вестител на свободния дух. Православната ни църква не се е сетила да поиска канонизирането му - а е неин човек.
"Нарочно той ходеше скъсан, с пожълтяла от времето капа, която била едно време черна, с окърпени габровски калеври, а на расото му трябваше да има кал и в най-сухото време", пише за него Захари Стоянов. Ами така е, като не е продавал светена вода за левче.
