Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Докато последният реформатор затвори вратата след себе си

Залогът за Радан Кънев е много по-сериозен: ДСБ не е партия, която може да си позволи втори случай на изпадане под чертата и загуба на финансиране.
Залогът за Радан Кънев е много по-сериозен: ДСБ не е партия, която може да си позволи втори случай на изпадане под чертата и загуба на финансиране.

Колко реформатори са нужни, за да завият една крушка? Верният отговор е "само един" - ще стои на едно място с лампата в ръка и ще чака светът да се завърти около него.

Да, обаче точно преди изборите се родиха не една, а две формации с претенции за умерен прогрес в рамките на закона - "Да, България" на Христо Иванов и Нова република около Радан Кънев.

Юристи от съседни набори, напуснали властта в синхрон - и двамата се проектират върху кипналото недоволство от съдебната власт, и двамата черпят симпатии от един и същ електорат, и двамата громят врага с един и същ речитатив ("Той е дебел! Той не е дебел!").

В кръга на шегата - всеки от тях притежава в актива си един обвиняем по делото за EVN, плюс един брой мрачен интелектуалец със слабост към латинските сентенции.

Радан Кънев разполага с 14-годишното наследство на Костов, партийни структури и общинари из цялата страна и ядро лоялни избиратели. Христо Иванов разполага с предимството на начинаещия, неформални мрежи за влияние и нескрита медийна подкрепа.

До онзи ден логиката говореше, че единственият смислен ход пред двете формации е коалицията. Вместо това обаче двамата се впрегнаха в игра на "кой ще мигне пръв", а симпатизантите се обиждат с такива думи, каквито и най-отявлените им противници не са си позволявали. Старите навици умират трудно.

Къде са разликите? Оказва се - във възприятията за заслуги.

Когато Радан Кънев легитимира политически оставката на Христо Иванов през декември 2015 г. той действително пожертва и властта, и партньорите, и половината си партия. Напълно очаквано е сега да си поиска обратно кредита на доверие.

Но Христо Иванов не дължи на Кънев нито министерския си пост, нито стратегията си за съдебна реформа, напротив. Спомнете си, че той попадна в кабинета на Бойко Борисов "в наследство" от служебното правителство на Росен Плевнелиев. А "мечешката услуга", която ДСБ направи на Плевнелиев в края на мандата му, е достатъчно красноречива причина да са нежелан партньор преди избори.

По-чувствителна е разликата в мащабите: успех за "Да България" биха били и онези 2 процента, които социолозите му обещават с днешна дата, и не само заради гарантираната държавна субсидия.

Какво по-любезно от това да бъдеш извънпарламентарна опозиция, когато в парламента влиза Марешки? Колко да е дълъг животът на Народно събрание, обречено да прави изборна реформа по сценария на Слави Трифонов? Зле ли им е на Татяна Дончева и Светльо Витков?

Залогът за Радан Кънев е много по-сериозен: ДСБ не е партия, която може да си позволи втори случай на изпадане под чертата и загуба на финансиране.

Откакто стана лидер, Кънев допусна поне два недопустими "кръвоизлива", преди и след историческия компромис. Първо Костов си прибра старата гвардия (Илко Семерджиев), после ГЕРБ примами и "бодрата" смяна (Петър Москов). Все пак не е лесно да печелиш избори с авангард, съставен от Атанас Атанасов, Вили Лилков и компания.

Не се учудвайте, ако по Великден се повтори сценария с "новогодишната реч на Доган" - само че този път не в Боянските сараи, а в Драгалевци.

От толкова непримирими борци за "автентично дясно" - накрая ще остане само ГЕРБ. По-смешното е, че ще спечелят онези кръгове в ГЕРБ, които винаги са смятали автентичната десница за излишен шум в системата. Баласт.

Дано светне поне една крушка, преди последният реформатор да затвори вратата зад гърба си.



Най-четените