Човек колкото и добре да живее, идват избори. Клиширани обещания търсят вниманието му, калта, която кандидатите хвърлят един по друг, цапа ежедневието му, а джобовете му се изпълват с предизборни брошури, вестници и листовки, които го карат да възклине: "Язък за хартията!".
Традиционно на избори се повдига и въпросът за Изборния кодекс (ИК) и поредното нещо за "оправяне" в него. На тази нимфоманка в българското законодателство са се изреждали три български правителства, допълвайки и изменяйки я 19 пъти за последните пет години.
Все обаче има някой недоволен от забраната междинни резултати от социологически проучвания да се огласяват под каквато и да е форма до края на изборния ден.
Чл. 205, ал. 5 от ИК е любим за погазване на много онлайн медии, които избори след избори без страх от глоби информират читателите си къде кой кандидат води. Проблем, с който ЦИК очевидно не може да се справи напълно (вероятно защото е невъзможно) и който поражда изказвания срещу забраната.
След като язовирната стена е пропукана, дайте да я махнем напълно, казват те, без да се замислят за потопа и възможните последствия от него.
А такива има – вижте Пловдив. Там в деня на изборите две различни социологически агенции даваха на кандидата за кмет от "Съюз за Пловдив" Дани Каназирева резултат между 17,2% и 20,8%, с което я пращаха на балотаж. Някои медии смело публикуваха тази огромна "изненада" още преди 20:00 ч., а резултатите дадоха на Каназирева увереност в изборната нощ да се обяви за "морален победител".
Реалността се оказа твърде различна. Окончателните резултати в Пловдив показаха, че Каназирева събира 11,32% и не е какъвто и да е победител, ами чисто и просто е трета.
При това по-близо до четвъртия като резултат (води с 1120 гласа пред Николай Радев от "БСП за България), отколкото до втория (кандидатът на НФСБ/ВМРО Славчо Атанасов е пред нея с над 5000 бюлетини).
Още в изборния ден неочакваните "междинни резултати" доведоха до обвинения за организирано попълване на анкетни карти, с което да се променят данните на социологическите агенции. Ако е имало подобна кампания - лошо, защото това показва колко лесно може да се манипулира екзитпола във втория най-голям град в страната.
Ако е нямало - още по-лошо, защото отклонение от 9 процента между екзитпола и официалните резултати не влиза в рамките на статистическата грешка, а копае дупка в доверието към всички подобни проучвания, не само на една агенция.
Остава въпросът дали, как и в каква степен измислената преднина на Каназирева във вота е повлияла на гласоподавателите. Дали е привлякла допълнителна подкрепа за нея, дали е отказала гласоподаватели да я подкрепят (на принципа "и без моя глас ще мине"), дали е ощетила истинския втори Славчо Атанасов, или е стимулирала вота за друг кандидат, "само и само да не е тя".
А може би това изкривяване е довело до отварянето на някоя партийна касичка/сейф, за да се напазаруват в последния момент гласове и да обърнат (всъщност измисления) резултат?
Това са обичайните рискове, които социологическите проучвания носят, а в изборния ден тяхното отражение не бива да се пренебрегва – напротив, то може да се окаже дори по-силно.
И макар нито едно от тези потенциални последствия да не може да бъде доказано – нито в Пловдив, нито където и да е другаде, фактът е, че те съществуват, а чл. 205, ал. 5 от ИК има за цел да противодейства именно на подобния влияния върху избирателите.
Все пак и на екзитпола "джендърът" му е неясен, но вместо избирателите да се съмняват в него, той по-скоро сам поражда съмнения и може да доведе до неочаквани реакции. Реакции, които да променят крайния резултат.
Тази сила на проучванията да влияят на избирателите нямаше да съществува, ако не бяха медиите, които са готови да направят и челна стойка в опитите си да заобиколят забраната. Виждали сме всичко – от резултати, представени като риалити шоута, до такива, замаскирани като автомобилна надпревара. Мина се и на тактиката "в социална мрежа ли е, не носим отговорност" - Viber профили, чисто нови Twitter акаунти, YouTube канали...
Всичко това принуждава ЦИК постоянно да еволюира в борбата с тези явления. Ескалацията е налице, жаждата за кликове е всепоглъщаща, а когато медията има солиден бизнес/политически гръб, глобите могат да бъдат преглътнати.
Вероятно тези политически и бизнес кръгове съзнават силата, която едни правилно подбрани "междинни резултати" имат над изборния процес, и са склонни да рискуват няколко хиляди лева в политическата игра, в която и без това се въртят милиони.
На първия тур на местните избори т.г. са установени най-малко 15 нарушения на чл. 205, ал.5 от ИК. Това е станало след подадени сигнали към ЦИК, която - нека бъдем реалисти - няма ресурса сама да наблюдава цялото интернет пространство за подобни нарушения и разчита на сигнали от "загрижени" граждани и недоволни представители на политически сили.
Тази битка обаче нито е излишна, нито е обречена. Случаят с резултата на "моралния победител" в Пловдив потвърждава, че проблем има, бидейки сам по себе си доказателство за друго – че екзитполовете могат да бъдат манипулирани.
Ако на първи тур това се случва само в културната столица, на балотажа може да бъде приложено в още няколко града, попаднали под лупата на социологическите агенции. На следващи избори – парламентарни, местни, президентски – може да е масова тактика за объркване на избирателя и разбъркване на картите в последния момент.
Вината за това първо е в онези, които са склонни да приложат подобна тактика, за да повлияят на екзитполовете, а след това на медиите, които съзнателно публикуват резултати преди края на изборния ден.
В този случай аргументът "Те така и така го правят, какъв е смисълът да е забранено в закона" е форма на пораженческо мислене; на примирение с дефекта. Опитайте се да го приложите за теми като убийства, изнасилвания и кражби и нагласата няма да бъде същата. И докато в тези случаи става дума за посегателство върху личността или собствеността, при потенциалното манипулиране на обществените нагласи в изборния ден говорим за масово посегателство над съзнанията на избирателите.
Така че дайте да не пипаме този чл. 205, ал. 5. Може да не работи перфектно, но за да продължим метафората с язовира - по-добре леко да пръска, отколкото да те удави.
