Това е моята родНина

1 юни е Денят на детето. Ако сте истински българи в крак с времето, то със сигурност сте събудили детето си със "Стани, стани юнак балкански"?

Но ако по някаква причина не сте изпълнили националния си дълг към децата, не се отчайвайте.

МОН, с помощта на патриотично настроени чиновници, сериозно работи в тази насока.

И така, докато децата в другите държави учат езици, компютри, дизайн, а властите се грижат учениците да не "прегорят", тук сърце даваме да превъртим часовника назад и да се върнем във Възраждането.

В държавните детски градини времето е спряло някъде около 85 година и Асамблея Знаме на мира - дечицата пеят минимум "Високи сини планини" (моят племенник я изпълнява по този начин: "Небето като от коприна, това е моята родНина").

Химнът се учи още в първата година в детската - все пак той е най-важното нещо за едно тригодишно.

Заедно с портрета на Хан Аспарух, естествено. А белите блузи и тъмносините поли и панталони са си все така на мода стане ли дума за официален празник. 

След детската, не се тревожете - вашето дете го чака основното училище, което със сигурност ще го научи, че е потомък на "юнашко племе". В никакъв случай не им позволявайте да разсъждават или да се възмущават на думата "племе", в българското образование разсъжденията са строго забранени.

Всъщност в патриотизма няма нищо лошо, нито в познаването на историята, нито в народните танци. Всички те са чудесни неща, върху които почива историческата памет, градят се национално самосъзание и идентичност.

Лошото е, когато образованието гледа само назад, а не напред. Когато, за да се харесат на хората, политиците са готови да се направят на маймуни, да обуят цървули (за малко), а после да изпратят децата си да учат в Лондон и Ню Йорк.