Когато от първи път не стане, после колкото и да обясняваш - не помага. Така и президентът Радев в опита си да обяви мотивите за законовите промени, които бяха прочетени като скандал. Очаквахме отовор на няколко въпроса: Кой е авторът на предложенията? Какво мисли президентът за тях? Какви са мотивите му? Защо сега, а не след свикването на парламента? Ясен отговор не бе даден на нито един от тях.
В шестминутното обръщение на Радев станаха ясни три неща: президентът подкрепя предложените от Министерство на правосъдието промени, има опит за повлияване на изборните резултати и сега на ход е новото Народно събрание.
Никъде не се говореше с конкретни имена, думите ДОСТ и Турция не бяха споменати, въпреки че те са в основата на идеята за промени, ако са верни твърденията на Любомир Талев. Ако службите имат конкретни данни за вмешателство, говори се, че ходжи са агитирали за ДОСТ и т.н., то нека ДАНС и компетентните органи се намесят.
Президентът приветства куража на правосъдното министерство за иницираните промени, но на кого точно? На уволнения Любомир Талев, набеден, че не е съгласувал проекта с министъра; на министъра, която изтегли проекта или на проф. Емилия Друмева, която "само го е консултирала"?
Единствено фразата търсенето "на по-добри решения, които следва да отчитат нашата принадлежност към единното европейско семейство", навежда на мисълта, че идеята вероятно е била да се ограничи гласуването в държавите извън ЕС.
С едно сме съгласни с президента, трябва да има дебат за гласуването в чужбина. Но не можеше ли той да стане по нормален начин, а не през задната врата да се вкарват закони, които после бързо да се оттеглят.
Още повече, че не само промените в изборния кодекс, а и другите поправки съдържат скандални елементи и биха засегнали много български граждани и други вероизповедания, различни от исляма.
Нима единствената възможност на Румен Радев да иницира дебат е да предлага закон чрез служебното правителство?
Тънката граница и голямото майсторство на истинския държавник е хем да осигури независимост на страната, хем правата на всички нейни граждани, независимо от тяхния етнос и религия да бъдат защитени. Но това в друго време, в друг свят.
