"Даваш ли, даваш, Балканджи Йово..."? Не! Балканджи не дава нищо. Ни хубава Яна на турска вера, ни някой да променя учебните програми. Не просто не дава, а дори не дава да се спомене за някаква промяна.
Няма значение колко остаряла и безсмислена в същността си е изучаваната материя и колко неразбираема остава тя за децата. "Никой не те кара да разбираш, ще учиш наизуст", още чувам гласа на учителя по история на с 10 години по-малкия ми братовчед, на чиито родителски срещи ходех редовно. И децата учат наизуст неразбираеми фрази.
Какво ли ще остане в главата на едно десетгодишно дете от урока, в който се споменават по име всички владетели между Тервел и Кардам, сред които хан Умор, за когото се предполага, че е управлявал само 40 дни? А как ли учениците оцеляват след урока, в който се изброяват българските партии след освобождението, заедно с техните лидери, разцепления и коалиции?
Абсолютно погрешно е да смятаме, че ще предизвикаме вълна от патриотизъм и национална гордост у децата с урока за обучението на църковнославянски в килийните училища. Когато на 5 получаваш таблет в ръката, а на 8 вече търсиш свободно в Google, обучението на църковнославянски просто нищо не ти говори.Не и докато не получиш нещо повече от сухо обяснение.
Когато на 6 можеш да слезеш на дъното на океана, да се качиш на Монблан или да се разходиш по улиците на Рио де Жанейро благодарение на Google View, е необходимо нещо повече от "река Джулюница е приток на река Лефеджа", за да събуди любопитство ти.
Учебните програми са хаотично наблъскани с имена, дати, твърдения, определения и затова българското образование ражда функционално неграмотни висшисти. Защото няма значение дали можеш да изброиш всички елементи от Менделеевата таблица и КПП-тата по западната граница, ако не можеш да си попълниш данъчната декларация. А не можеш да я попълниш, защото не са ти позволили да се научиш да мислиш.
Всеки опит за някакви промени предизвиква вълна от бранители на националната гордост в училище. На тях няма как да им обясниш, че ученето наизуст на стихотворенията на Ботев и Вазов събуждат у децата всичко друго, но не и любов към родината. А след десетия въпрос "Какво е искал да каже авторът", той вече е персона нон грата в детското съзнание.
Докато на децата се налагат изсмукани от пръсти литературни анализи вместо писане на есета и дебати, няма никакво значение дали 4 години ще учат "История Славянобългарска" или телефонния указател.
Единственото спасение в момента е в единиците учители, които с истинска любов към децата и професията си, успяват да направят предмета си интересен и разбираем. Те обаче стават все по-малко, защото усилията им не само, че не са награждавани, но често биват наказвани, защото са в разрез с правилата.
А правилата са "Даваш ли, даваш Балканджи Йово" да се учи по 3 пъти по история и литература, 2 пъти по химия и математика, всяка седмица по музика, преди коледната и великденската ваканции по изобразително изкуство, а на високосна година и по география. И тези правила не са създадени от специалисти, а са написани под диктовката на телевизионни водещи с едничката цел трупане на рейтинг и шумни акции в ефир.
Довечера рецитиращите "Балканджи Йово" ще се потопят в личните проблеми на Зейнеб и Гювен в любимия сериал "Сълзи над Босфора". Защото несъществуващата от 100 години Османска империя е враг номер 1 само до обяд, а трите морета от националния блян вече са лесно достъпни благодарение на членството в ЕС, което така и не се научихме да ценим. Както и Айфеловата кула, която новата министърка на образованието свързва с биологията по метода на интердисциплинарността.
И докато ние си браним робството и националния идеал, Естония се превърна в дигитален лидер, а дори съседна Румъния въвежда електронно управление и насърчава предприемачеството. Ние обаче чакаме някой най-после да ни освободи. От какво и от кого - не е ясно. Ако Ботев знаеше, че 140 години след смъртта му ще скандираме "Искаме си робството", дали щеше да слезе при Козлодуй?
Не да забравим историята си! А да я учим така както са я писали българите, а не победилите ни и окупирали ни чужденци! Нашата история, особено между 1944 и 1990 година е писана от окупиралите не руснаци и техните кървави слуги - комунистите. Те скриха редица документи и цели периоди от нашата история, като почнеш от варварското нашествие на княз Светослав та стигнеш до бобедите на ген. Иван Колев над руснаците и унизителната капитулация на Русия пред България на 03.03.1918 година. Само си дайте сметка и си отговорете на въпросите: 1 Защо Русия не ни връща архивите, които окупационните руски войски са откраднали от България след 1944 година? 2 Защо Русия не ни връща съкровищата от погребенията на двамата ни владетели Кубрат и Аспарух???
>предпочитам да помня Историята Във версията, в която онези 500 години са робство? Огромното болшинство от българите са така. Виждаме колко добре работи това за тях. Още от същото с надеждата нещо да се промени? Това работи единствено, ако нерационалната надежда за светло бъдеще ти е напълно достатъчна да си щастлив, независимо от това, че никога не се сбъдва. По времето на соца беше точно така. Нищо чудно тогава, че толкова много българи копнеят по онези времена - зер, тогава дори нямаше опция да промениш нещо, нямаше алтернатива на едната сляпа надежда в несбъдващото се светло бъдеще, която строят ни пробутваше като единственото нещо, за което можем.. не, трябва да се радваме. Днес, за ваше съжаление, има рационални алтернативи и липсват насилствените ограничения на онзи строй. Тоест, няма лесно бягство от отговорността за собственото ви състояние. Естествено, това е доста неудобно за слабите хора. На тях им трябва оправдание, някакво екстернализиране на причините за собствената им мизерия, и те винаги ще го търсят и намират, например в 500 години османско робство, кланета, десятъци и прочие, чуек!
И все пак предпочитам да помня Историята, а не да живея в розов сън. --- Коя История? Как Бисмарк казал "Събрали сме се да осигурим европейския мир, а не щастието на българите" и ни прецакал на Берлинския конгрес? Или как в самия Санстефански договор пише, че е прелиминарен? Как Левски е убит по особено жесток начин заради революционната си дейност или как е бил законно осъден на смърт за кражба от българи и убийство на българче? Как братята руси ни освобождават от робството или как същите ни вкарват във война след Съединението, понеже не им е удобно? ** Как трябва да мразим турците или как сам Левски казва, че иска братство между хората, независимо от народност и вяра?
Карта на Европа през 15 век: https://www.lib.utexas.edu/maps/historical/colbeck/europe_15_century.jpg === Да виждате Русия някъде????
Европа 14 век: https://www.lib.utexas.edu/maps/historical/colbeck/europe_14_century.jpg ======= Я Русия пак я няма на картата!!!
Европа 13 век: https://www.lib.utexas.edu/maps/historical/colbeck/medieval_europe_13_century.jpg ------- Я има Русия!!! Да виждате двете български държави???
prqkor | 19.03.201610:57 Глупак си ти! Терминът "робство" е художествн а не исторически. И не може да има спор по това. Престъпно е и обслужващо чужди политически цели е постоянното внушаване на целокупния български народ че е робски народ. Пак казвам, 60 години османците водят война за да завладеят Българската Империя. Българите сме завладяни от османците след 60 - годишна война. Да не повтарям тук за Иван Шишман, Иван Страцимир и т.н. Цялото 5 - вековно османско владичество е преминало с постоянни вистания на завладените българи, Константин и Фружин правят въстание на първата година на робството. Виж само дали гърци, сърби, румънци, албанци се определят като роби и още по-страшно каро робски народ. Щом се чувстваш роб. господар за теб винаги ще се намери!!!!
Така по време на турското робство са се наказвали българките от самите българи: "Макар и в отделни случаи, общината се намесвала и в решаването на интимни взаимоотношения между селяни и най-вече младежи. Тодор Спасов Илиев описва едно предание за намеса, която довела до драматичен край: "За строгите нрави и морални възгледи на селяните през това време ще разкажа една случка /по спомени на Андрешко/. В селото дошли калайджии... баща и син и се настанили в двора на един селянин.. .Хазаинът на калайджиите имал дъщеря. Тя се влюбила в сина на котларя, който бил хубав момък. Любовта им не останала скрита за селските жени. Из селото плъзнала мълва за техните любовни връзки. Научил и старейшината на селото Лато Стефанов. Под въздействие на възмущението на населението той повикал момата за обяснение. Момата признала за връзката си със сина на калайджията. След умуване старейшината и неговите съветници подлагат на "публично поругаване" момата. Дошла неделя. След пускане на черква населението се събрало на площада, пред дома на Анастас Мечкарски. Жените, които имали дъщери и се считали пазителки на селската моминска чест, се наредили в кръг, а зад тях останалите селяни. Дошъл старейшината със своите съветници. Пъдарите /полски пазачи/ и кехаята довели младата "грешница". Старейшината обявил наказанието - за погазване българската моминска чест и девичество, момата се наказва с публично поругаване. Две от най-злите майки се приближили до момата, вдигнали полата и ризата й до кръста и ги превързали с връв. Кехаята се навел, строгите майки наместили момата на гърба му, той я хванал за двете ръце и тръгнал да обикаля кръга. Пръчките на озлобените жени удряли по красивото моминско тяло. При третата обиколка от бедрата на момичето потекла кръв. Зрителите останали поразени. Старейшината със своите съветници спокойно наблюдавали. Селяните се прибрали по домовете си с наведени глави. Момичето плачело и закривало очите си с ръце. Изгонена от своите родители, момата била приета от свои роднини, а наскоро след това се омъжила за вдовец с 6 деца от Берковица и никога не минала през селото."[3]" http://www.omda.bg/book.php?tittle=%D0%A7%D0%B0%D1%81%D1%82_%D0%B2%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0_-_%D0%A2%D1%83%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%BE%D1%82%D0%BE_%D1%80%D0%BE%D0%B1%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE&IDMenu=857&IDArticle=3463 ..... Не е лошо да се прочете и целия материал. Интересен е защото е автентичен и дава представа какви са били отношенията между българите и поробилите ги турци.
prqkor | 19.03.201610:57 Аз пък смятам че "мъж на място" е този, който не умира героично за родината си, а се бие така че враговете му да умрат героично за техните си родини! Схващаш ли??? Това в руското възприятие за нещата и ти си негова жертва!!! Робе, робе умрял си приживе за родината си!!!!
@прякор. "...тука става въпрос за това , че сме били роби. Хората са били набивани на колове , бесени на нажежени вериги , Баташкото КЛАНЕ , измъчвани , защото не са искали да си сменят вярата. " Не, нещо ама това на база какви исторически източници точно го двърдиш?