По-малко от месец след като в Арена Армеец черешовото топче гръмна за старта на образователната реформа, от екипа на Кунева обявиха първите реални параметри на реформата. Ако сте се надявали МОН да обяви най-после приоритети като за 21 век или финансиране за подобряване на материалната база, значи сте прекалени оптимисти.
Въпросът за учебното съдържание го приключихме с осигуреното изучаване на "История Славянобългарска".
Материалните въпроси бяха уредени с обещанието, че ще се работи за намирането на начин за увеличаването на учителските заплати с 10%.
Стратегиите с приоритети от началото на прехода са просто за отбиване на номера и имитиране на дейност - нещо като петилетките за 4 години.
Така обобщена обаче реформата не си заслужава и вечеринка в кварталното читалище, затова от МОН се решиха на огромна стъпка напред в родното образование. Когато обаче си на ръба на пропастта, стъпката напред не е добра новина.
Огромната, мащабна и уникална реформа, съобщена от зам.-министър Диян Стаматов е... намаляване на междучасието на 5 минути.
Само на човек, който никога не е стъпвал в учебно заведение, може да му хрумне подобна глупост. А от професионалистите в МОН се очаква, че са били там дори 2 пъти - в ролята на ученици и в тази на учители или директори.
В нормалния свят посоката е следната - превръщането на училището във втори дом. С места за отдих и почивка - паркове и градини например. С училищни кафене и заведение за хранене, с място за работа - голяма библиотека. С помещения, които стимулират допълнителни занимания - спорт, слушане на музика.
Тъй като учениците прекарват голямата част от деня в училище, е логично обстановката да създава условия за приятна работа и да стимулира груповите занимания. Времето между часовете понякога достига и до 1 час - достатъчно време за извършване на всички жизненонеобходими дейности и оставя възможност дори за бърз преговор на урока точно преди часа.
България, както винаги, върви в обратна посока.
Дори да пренебрегнем факта, че за 5 минути учениците нямат време нито за ходене на тоалетна, нито за закуска, още по-малко за преговор, подготвяната промяна е абсурдна.
Ако грижата за децата не е в прерогативите на МОН, то какво да кажем за учителите?
Как се очаква преподавателят да отпочине между два часа, да смени дневника, да попълни материалната книга и да се подготви за следващия час?
Така учителите претупват задълженията си, учениците пък не им обръщат особено внимание, защото никой не може да превключи от химия на математика и от физика на английски за 5 минути.
Така резултатът е "Те ни лъжат, че говорят, ние ги заблуждваме, че ги слушаме" и матурите се превръщат в гонене на котка и мишка.
Учителската професия, която е сред най-трудните, се превръща в непоносима, а учениците излизат от училище неграмотни и неподготвени за живота.
Пари за обновяване на материалната база няма, библиотеката на много места е с големината на класна стая, по няколко училища учат в една сграда, а заведението за хранене е кварталната лавка с вафли от другата страна на булеварда.
Парк или градина с пейки и зелени площи е научна фантастика, а възможностите за спортуване са заменени от задължителни часове, което просто прави спорта поредното нещо за избягване.
От години вървим към намаляване - на броя часове по учебен предмет, на времетраенето на часовете, сега на междучасията.
До няколко години очаквайте вариант часовете да са по 30 минути и слети един с друг, та по-бързо да се отървем от ученика и да го изпратим вкъщи. В МОН могат да са спокойни, желанието на учениците е същото.
Колкото по-малко прекарват в отблъскващата сграда, наричана училище, толкова по-добре.
А колкото по-зле става образованието, толкова повече ще го реформираме. И колкото повече го реформираме, толкова по-зле ще става. И така до следващия събор за следващата реформа с други хора, на друго място.
Моят син учи в училище с кабинетна система, т.е. децата се придвижват в междучасието от кабинет на кабинет и висят пред заключената врата на съответния кабинет, докато дойде госпожата да им отключи. Това се случва след биенето на звънеца. Докато влязат, седнат и извадят нещата си, 5 минути от часа са минали. Вече са ощетени. Ако междучасието е 5 минути, искам т.нар. зам. министър Диян Стаматов, бивш директор и вероятно учител, да ми обясни какво по-напред да направи синът ми за програмираното 5-минутно междучасие - той даже няма да има време да се добере до кабинета, в който трябва да се проведе следващия му час. Каква тоалетна, какви закуски, какви преговори на уроци!!!!!!!!!!!!! Искам Диян Стаматов и Кунева да го разиграят в ролята на ученици и ако работи, да го приемат. Ама няма как да стане. Диян Стаматов е едно голямо разочарование. Великият директор на столично училище, принизен от опиянението на властта до безмозъчен послушко на Кунева, която разбираемо няма как да е наясно. Нищо, че някога е била ученичка. Явно доста отдавна. Ако това предложение се приеме, което ще е върхът на сладоледа, наред с всички глупости, ставащи в училище, аз лично ще си прибера детето, за което никога не съм получавала детски от държавата, и ще си го обучавам в домашни условия. Едва ли ще се проваля повече от държавата.
Една малка поправка - мече няма материални книги. А относно великия зам.министър ще кажа - няма как човек, който е в системата от 30 години, да я промени. Не става! Та той още е в системата. Тази, която не работи. Всякакви глупости се реформират,но не и изчерпаните делегирани бюджети. Учителите са изчерпани психически още на 50 години.