Бивши президенти няма, но пък има цял закон за техните права: пожизнена заплата в порядъка на 3000-4000 лева на месец, здравни вноски за сметка на държавния бюджет, просторен офис, оборудване и пари за издръжка на един сътрудник, в комплект с едногодишен безплатен абонамент за услугите на НСО. С други думи - достатъчно любезни условия за ранна пенсия.
Законът обаче не важи за бившите вицепрезиденти - онези вечни "втори хора", чиято единствена ясна конституционна функция е да се пазят живи и здрави в случай на кончина на титуляря. Останалите им задължения зависят от добрата воля на президента и попадат в пожелателната рубрика "Старай се да не пречиш".
Историята показва, че дори при най-добро стечение на обстоятелствата и мирно сходство в характерите - вицепрезидентът си тръгва забравен и/или обиден.
Петър Стоянов дори не покани Тодор Кавалджиев за втория си поход към "Дондуков" 2. Ангел Марин пък се принуди да откаже дежурния орден "Стара планина" след язвителната реплика на Бойко Борисов "Хората се радват на отличия, кучето - на месо".
Случаят с Маргарита Попова е много по-особен: не само защото си тръгва в работоспособна възраст за разлика от предшествениците си-пенсионери.
Попова разбираше отлично, че няма да получи повиквателна за втори президентски избори, и то много преди Росен Плевнелиев да "осъзнае" нежеланието си да се кандидатира. За ордени и благодарности - и дума да не става. Достатъчни бяха почетното рицарство в Ордена на тамплиерите и дисертацията в УниБИТ.
Разбира се, никой не очаква от вицепрезидента да остане безработен до края на живота си в името на криворазбраната чест и достойнство. Но издайническата бързина на прехода от държавната служба към частния сектор заслужава внимание.
През 2009 г., когато Маргарита Попова стана министър на правосъдието, предвидливо предпочете да запази статута си на магистрат. Запази го и след като беше избрана за вицепрезидент. Сега обаче, когато дойде време да се върне като прокурор във ВКП под прякото началство на Сотир Цацаров, предпочете да сложи край на кариерата си в съдебната власт. Без много обяснения, без сбогуване, но можем да предположим - с полагаемото обезщетение за всяка прослужена година - така е по закон.
Има известна доза хумор във факта, че Попова прие пост в работодателска организация (БСК), конкурентна на КРИБ, в която Росен Плевнелиев членуваше преди началото на политическата си кариера.
Докато Плевнелиев се гордееше с лустрационната си политика спрямо сътрудници на ДС - сега Попова реши да стане "вице" на агент "Генчев" от бившето Научно-техническо разузнаване на Първо главно управление. Ирония на съдбата, или честита баня...
Председател на БСК е собственикът на "Овергаз" Сашо Дончев, заради когото Бойко Борисов се оплакваше, че го окарикатурявали "все по-объл", откакто спрял кранчето на газовите посредници на изхода на руската тръба.
Няма смисъл да гадаем с какво ще допринесе за търговския арбитраж един юрист с кариера в наказателното право, който доскоро отговаряше за помилванията и българското гражданство.
Но историята на Маргарита Попова е показателна в едно: да бъдеш вицепрезидент в парламентарна демокрация, не се препоръчва за хора с амбициозен размах.
В най-добрия случай, оставаш неразбран. В най-лошия - попадаш под влиянието на "доброжелатели", които не търсят нищо повече от клин за пробив в президентството. Във всеки случай - да бъде за урок на Илияна Йотова.
