Бизнесът настоява за реформа във висшето образование, която да задължи студентите, които завършват "държавна поръчка", да работят определен брой години за българската икономика, преди да напускат страната.
Произнесете го на глас няколко пъти.
Бизнесът настоява държавата да задължи студентите да работят в България, след като завършат. Бизнесът настоява държавата...
Оставяме настрана факта, че за пореден път "предприемачите" искат да черпят с чужди бонбони.
Ако утре някоя фирма предложи да плаща разходите за висше образование на 50 студенти, които след това да работят за нея две, три или пет години, е едно. Да не желаеш да предложиш обаче нормални условия на труд и да искаш от държавата да задължи някой да работи за теб, е съвсем друго.
Вместо да се опитват да бъдат конкуретноспособни на вътрешния и най-вече на външния пазар (пък бил той и на труда), фирмите продължават да искат нещо от държавата. Този път да разпределя кой къде, кога и колко време да работи.
Преди 1989 беше лесно. Студент по икономика се ставаше само с роднина партизанин. В чужбина (разбирай ГДР) се излизаше с разрешение от милицията.
В Петрич и Видин се ходеше с открит лист, електроуреди се купуваха със записване, а хранителни стоки - с купони.
Когато партията ти кажеше, че отиваш лекар в Узунджово, отиваш лекар в Узунджово.
Сега обаче е сложно. Първо отвориха столицата и сега всеки желаещ може да дойде, когато си поиска и да живее и работи в София. А откакто сме влезли в ЕС, направо не се трае: шества някаква свобода на движение и всеки с претенции за по-високо заплащане може да хукне накъдето си поиска. Някои дори предпочитат да берат ягоди в Англия пред блестящите условия, които предлага българската икономика.
Докато българският бизнес си мечтае да стане "както преди", пропуска един важен детайл. Преди, по бай Тошово време, него го нямаше. Не съществуваше.
Между бизнес и бизнес разликата е като между студент и студент. Едни превземат чужди пазари, други си проверяват мейла само в сряда.
Докато българската фирма си прочете пощата, китайската ти е отговорила, изпратила каталог, препоръчала продукт и още няколко варианта на същия, дала цена, отстъпка, няколко начина на плащане, няколко варианта за доставка. Поръчаните от Китай продукти пристигат заедно с отговора на българската фирма, който обикновено гласи "Можете да ни посетите на адрес Горна Оряховица, ...".
Да, тук няма как да се плащат същите заплати като в САЩ, Германия или Франция, ще кажат някои.
Но по-малко от половината българи, потърсили реализация зад граница, посочват заплащането като основна причина за това. Дали пък не е време преди да иска нещо от държавата, бизнесът да потърси кои са причините това да се случва и най-вече какви са решенията да не се?
БТПП би могла да възложи едно такова проучване и надявам се има достатъчно експерти, които да анализират резултатите. Така най-сетне би успяла да свърши нещо полезно, вместо да се превръща в поредната безполезна организация по подобие на КНСБ и КТ "Подкрепа".
А няма ли начин държавата да ги задължи да го направят?
Защото "бизнесът" е непогрешим. Той е прав дори и когато греши. Нали така, Седем? Нужно е само да се сътвори някакъв обект, комуто да се стовари вината за грешката. И този обект изначално е вън от "бизнеса". Защото "бизнесът" е непогрешим. Нали така, Седем. "Бизнесът" е превъплъщението не Всевишния на тази грешна земя, нали, Седем? Ето така трябва да се разсъждава, Седем? За това, Седем, частникът е винаги прав по принцип. Той, Седем, винаги говори вярно. За това е добре да си записваш. Чат-пат някой дръзва да се усъмни във всичко това, но веднага бива вкарван в "Правият Път". Ето така трябва да се работи. Това означава да вземеш "Превантивни мерки". Освен всичко друго, частникът е и изключително бллагороден. Нещо повече - той е самият Ангел Господен, изпратен тук с добродетелната си мисия. За това и много се радва да види бедни, на които да подхвърли трохи и да ги "научи", че вместо аспирин, клиентът може да си купи плавикс. И в този случай бедният е готов да бъде роб минимум 5 години. Да! Колко хубаво е да си имнаш поне един частник. Нещата изглеждат по-различно, нали, Седем?
О не, Докс. Съвсем не. Частникът не е непогрешим и държавата не бива да го дундурка. Но частникът не е и непременно "чорбаджията изедник", виновен за всички беди на този свят. Богатият не е непременно лош, бедният не е непременно добър. Частникът просто е един по-енергичен и схватлив субект,добре информиран и контактен, който успява да организира някаква част от околните в съвместна печеливша дейност. Доколко той ще злоупотреби с печалбата си от това, е съвсем друга тема. Въпросът е, че държавата не бива нито да му пречи под формата на свръхрегулация и контрол, нито да го оставя съвсем "олабен", а още по-малко да му съдейства за оцеляването, ако не става дума за форсмажорни обстоятелства, разбира се. Но и тогава общественият интерес, чиито конкретен представител е държавата, трябва да бъде добре и детайлно преценен. В случая става дума, обаче, за един псевдобизнес в една псевдодържава. И за едни необосновани претенции този "бизнес" да продължи своето псевдосъществуване под решителното покровителство на псевдодържавната структура. Псевдобизнесът би трябвало да отстъпи място на истинския такъв, който да поеме отговорност за своето съществуване и прокреация,привличайки по най-различни начини бъдещи кадри и осъществявайки, отгоре на всичко- и в един по-късен етап от своето съществуване-и благотворителна дейност. Мисля, че в тезите ни няма противоречие...
Да, подкрепям. Изглежда именно държавни + частни стипендии е формулата за безплатно образование. Като държавата приема по този начин и силноограничен брой студенти - с много висок бал- по "абстрактни" и "екзотични" специалности като математика, физика, класическа филология, история, изкуствознание и пр. И им осигури впоследствие работа по специалността в държавни институции като БАН. Иначе- държавна стипендия по приложна специалност и свободна реализация на пазара у нас или в чужбина /последното - чрез възвръщане на разходите по описания или подобен начин/. Частна стипендия- със съответните договорни ангажименти към дарителя. И, разбира се- личноплатено обучение без никакви ангажименти на студента впоследствие. Наистина изглежда просто.
И на мен ми допада подобна идея.