Няколкото скандални случая с участие на чужденци у нас през месец март разбуниха духовете и създадоха повод за множество дебати по темата - могат ли чужденците наистина да бъдат интегрирани и как всъщност трябва да става това.
И докато на маса водех един такъв разговор, се появи интересен казус:
Как се интегрират другите чужденци, дошли да живеят в България като експати?
Онези, които работят в IT компании, колцентрове и разни други подобни корпоративно изглеждащи бизнеси, за които България е любопитна дестинация на самата граница на Близкия изток.
Защото у нас подобни експати не липсват, особено в последните години. Нещо повече - много от тях дори искрено се радват на България - както заради красивата природа, така и заради факта, че тук много неща са по-евтини и достъпни.
Въпросът е такива хора интегрират ли се наистина у нас?
Нека бъдем честни - какъв дял от тези чужденци, дошли тук за хубава работа, реално научават български език? Или пък се вписват в обществото, извън своите малки балони от колеги и приятели, често ограничаващи се до центъра на София, Пловдив или Варна?
Преди няколко години попаднах на един такъв младеж от Шотландия, който беше дошъл със семейството си да живее в България. Купили хората имот, намерили си работа и си живеят.
И докато аз се извинявах, че говоримият ми английски не е перфектен, той през смях ми отговори, че е далеч по-добър от неговия несъществуващ български. Към онзи момент въпросният човек живееше у нас от вече поне три години, но нямаше никакво намерение да научава местния език.
Просто не му беше необходимо.
Друг италианец пък от вече 10 години живее и работи у нас, но твърди, че не отбира нито дума от езика. И също няма желание да започне уроци, за да се впише по-добре.
Факт, българският език е труден, а в международните компании, опериращи у нас, английският е задължителен. Средата на този младеж и подобните нему е пълна с англоговорящи. Защо им е на тези хора да учат нашия език?
Ако наоколо пък се говори само на български, това се приема едва ли не като липса на възпитание: "Защо сега изключваш Майкъл/Хорхе/Бети от разговора?!".
Подобна е ситуацията и с толкова много руснаци, живеещи у нас от години, на които дори не им хрумва да положат усилия да овладеят българския за повече от някакво базово ниво. Те все още смятат, че щом са в Източна Европа, все някой наоколо ще говори руски, за да им помогне при нужда.
По принцип няма лошо в нищо чужденци да могат да се оправят у нас с чужди езици. Дори напротив - това вдига имиджа на България като туристическа дестинация.
Въпросът обаче е, че ако някой иска да остане за повече, най-логичното, нормално и смислено нещо е да започне да учи местния език и местните нрави.
Ако българин отива да живее някъде зад граница, едва ли ще прокопса особено, ако не се адаптира към средата.
Да, нашият език не е толкова популярен и разпространен, което е фактор, но е и въпрос на култура. Ако ще живееш на новото място, приемаш местните правила.
А очакванията задължително всички наоколо да знаят английски или някакъв чужд език, за да ти помогнат да се оправиш (да си поръчаш храна в заведение, да те обслужат на гише в банка или въобще да си свършиш някаква работа извън обичайните ти трудови задължения), са проява на високомерие и дори лека наглост.
Нещо повече, стимулирането на тези чужденци да учат български език, да възприемат българските обичаи и порядки може само да помогне на страната ни. Ще промотира местните език и култура пред хора, които иначе не биха имали идея къде се намира България на картата.
Така че когато говорим за интеграция на чужденците, нека не забравяме, че те не са само мигранти, търсещи убежище.
Интеграцията на дошлите напълно легално, за да работят и живеят тук, може да бъде не по-малко важна и значима за страната ни.
