"Търсенето на морал в политиката е вредно за държавата. За качествата на един политик трябва да се съди по това какво прави за държавата, а не дали действията му са морални или не". Това е заявил на 16 март т. г. лидерът на ДПС Ахмед Доган пред участниците в националната програма "Управленски умения" на Училището за политика "Димитър Паница", съобщи "Труд".
Каквото и да каже Доган, разплисква огромна вълна от (лицемерно) възмущение. Като в случая с "обръчите на партиите" и "парчетата от баницата".
Разбира се, че моралът няма нищо общо с политиката. Ако някой е в състояние да представи здрави аргументи в полза на противното мнение, моля. В подкрепа на неговото твърдение списъкът от доводи е безкраен и тягостен като прехода.
Нямаше грам морал в приватизацията - нито чрез боновите книжки, нито чрез РМД. Но нали целта беше формирането на частна собственост и частни собственици в България...
Нямаше грам морал в отварянето на досиетата на бившата Държавна сигурност в 21 век. Поради простия факт, че повече от половината от тях са унищожени, а други - в частни каси още от 90-те години.
Нямаше грам морал в сделката за външния дълг при кабинета на Царя. Но ни убеждават колко се е освежил инвестиционния климат в страната и индиректните ползи от някакви влезли инвестиции...
Нямаше грам морал в решението на Симеон Сакскобургготски да обяви възраждането на АЕЦ "Белене" през есента на 2002 г., тогава премиер, без необходимото проучване и анализ нужна ли е на България (освен на лобито й). Сега строителството й се отлага за 15-и път от есента на 2008 г. насам - с още 3 месеца.
Няма грам морал в нито едно решение за бонусите - било то по време на тройната коалиция или настоящето правителство. И какво от това - дават се и пак ще се дават.
Няма грам морал в решението да се отложи изплащането на пенсии от Сребърния фонд за след 2028 г. Но на тристранката наскоро синдикати и работодатели се съгласиха с властта да се вземат пари от фонда за нов дълг. И там ще се бръкне, за да се нагодят 1.8 млрд. лева за януари 2013 г.
Няма грам морал във факта, че нито едно от т.нар. "знакови дела", които се прехвърлят в Главна прокуратура, не е разплетено. И това е сигурен знак, че правосъдието в България също е политика. Ако не беше, щеше да има морал и възмездие.
Няма грам морал във факта, че огромни суми от президентската инициатива "Българската Коледа" се харчеха за ненужна скъпа медицинска апаратура, която не е ясно кому върши най-много работа - на вносителите на такава техника, на болниците или ... на болните.
В същото време в България няма достатъчно апарати за лъчелечение и 8000 онкоболни годишно остават без навременна терапия заради малкия брой апарати.
В момента в страна сък 7.35 милиона население и на едно от първите места по раково болни, работят само 5 линейни ускорители, което води до дълги листи на чакащите пациенти и претоварване на апаратурата. Колко измират - не е ясно. По европейските критерии трябват поне 3 пъти повече апарати.
Няма грам морал във факта, че НЗОК е "забравила" да договори отстъпки за милиони левове за лекарства през 2011 г., нито че едни медикаменти струват в пъти по-скъпо в Турция. Няма грам морал във факта, че макар и да го знаем, ни хвърлиха прах в очите с една анкетна комисия в парламента по темата, с едно уволнение на министър и с някаква новинка за някакви отстъпки, неясно откога. Но властта трябва да е добре с големи работодатели, които държат медии.
Няма грам морал във факта, че държавната енергетика продължава да харесва една и съща малка частна банка при две правителства. Освен в обяснението, че свързаните с нея медии харесват винаги Властта - която и да е тя.
Няма грам морал в консултантския хонорар на Ахмед Доган, получен за хидроенергийни проекти, включително и прескъпия "Цанков камък", (щедро договорен при Румен Овчаров и доизплатен от настоящата власт). Но нали трябваше да се извадят някакви доходи в декларацията на лидера на ДПС пред Сметната палата...
Няма грам морал в решението на Доган да погази правата на местната организация на ДПС в Кърджали и еднолично да "уволни" избраното от партийните членове ръководство. Но без твърдата ръка разколът можеше да плъзне като вирус и другаде, така че демокрацията беше потъпкана в името на партийната крепост и якост.
Но в политиката моралното за едни е нецелесъобразно за други.
А политиците се страхуват да говорят като Доган. Боят се за рейтинга си. На него не му пука. И без висок рейтинг е неизменно във властта. А ехото се носи след думите му...
Ами който няма Ратко Младич има Ахмет Доганов.