Черният лебед на ГЕРБ

Не е прецедент да жертваш председател на Народното събрание, сякаш е излишна пешка в дългосрочна стратегическа игра.

Стефан Савов си отиде след "Боянските ливади" на Желю Желев (1992), Огнян Герджиков беше бутнат заради натиска на ДПС и "Новото време" срещу приватизацията на "Булгартабак" (2005).

Председателското място обаче не е "случайна" позиция. Тъкмо обратното.

След подобна тежка и скъпо струваща жертва - вече и играта не е дългосрочна. Общият знаменател между оставките на Савов и Герджиков е, че те маркираха началото на края на управлението.

Премиерът "с малко, но завинаги" Филип Димитров беше свален с вот на доверие три месеца след загубата на Савов; НДСВ никога повече не успя да се възстанови след стегнатата примка на Доган.

Дали Димитър Главчев ще се превърне в "черния лебед" на ГЕРБ, историята ще покаже. Щетите от оставката му обаче ще са много сериозни - както за тактическото предимство, така и за морала в партията.

Няма спор, че Главчев сам положи глава под гилотината, като изгони Корнелия Нинова без смислен аргумент, с думите "Не сте на пленум на БСП".

Тази ескалация обаче нямаше да се случи без предистория - ако Бойко Борисов не беше нарочил депутат от опозицията за "наркотрафикант" без съд и присъда, дори без формално прокурорско обвинение срещу набедения.

Липсваше само репликата за "абсолютния престъпник" или изразителното четене на СРС-та, за да си помислим, че сме се върнали обратно в 2010 г.

Само за последния месец ГЕРБ преживява четвърти тежък удар по кадрова линия заради външен натиск: депутатите Делян Добрев и Антон Тодоров, здравният министър Николай Петров, сега и Главчев. Без изключение, всички те бяха побутнати към изхода с решаващия тласък на Бойко Борисов, а колективната воля на ГЕРБ едва успя да спаси един от елиминация.

Спомняте ли си опорната точка, с която Цвета Караянчева излезе да брани Делян Добрев?

"Да бъде приета оставката му, би означавало да се примирим с упражняването на власт под натиск и да приемем за нормална политическа практика жигосването на успешните хора в България".

Сега тази логика вече не важи. А Караянчева е това, което имаме като председател на Народното събрание.

От днес Цвета Караянчева ще стои по-високо от премиера в реда на държавния протокол, ще представлява България наравно с президента и министър-председателя, всеки ден ще получава равна по обем и еднаква по съдържание справка от службите за сигурност, и ще има последната дума по дневния ред на парламента.

Отдавна май юридическата компетентност не е условие, без което не може. В средата на президиума са седяли историк, литературен критик, математик, химик, дори счетоводител.

Машинен инженер за глава на Народното събрание, който мислеше, че Пекин е град във Виетнам - уви, ето това вече е качествено нов "пробив" в шелфа на парламентаризма.

Това е напълно противопоказна терапия за болестта, от която страда парламента - опасно ниско доверие, таблоиден наратив, некадърно законодателство, слаб или липсващ контрол върху кабинета.

Може би ГЕРБ обявява джихад на опозицията, заменяйки диалогичен кадър с агресивен партиен рупор.

Може би просто скамейката на партията окъся драматично, щом измежду 95 депутати алтернативите варират от Десислава Атанасова до... Георги Марков.

Димитър Главчев беше употребен като жив щит за удар, предназначен за Борисов. От отстраняването на Искра Фидосова през 2013 г. покрай скандала "ИФ - ЦЦ - ББ", та до унизителната президентска кампания на Цецка Цачева, цяла рота знакови кадри на ГЕРБ изгоряха, за да не спре да свети лидерът им.

Поуката за всички министри, депутати и кметове на ГЕРБ би трябвало да е напълно ясна: незаменими хора няма, независимо колко лоялни, изпълнителни и компетентни са.