Време беше и църквата да се изкаже за бежанците. Не за друго, а за да се запитаме отново накъде отива тази институция и дали милосърдието беше християнска добродетел.
Докато във Ватикана приемат сирийци, православната църква в България хлопва врати.
Ако някой е тръпнал в очакване за позиция на БПЦ в последните четири години и половина, откакто се води войната, или в последните две, в които сме изложени на бежански натиск, надали се е изненадал от становището на висшия клир. А то е - ще се погрижим за пристигналите с оскъдните си ресурси, но повече - не.
Интересно, дали Синодът има предвид своите оскъдни ресурси? Своите златни часовници и джипове? Безотчетните дарения или пустеещи имоти, които биха свършили работа, особено когато миграционният поток беше най-силен?
В момента центровете за настаняване на бежанци са пълни наполовина, там могат да бъдат настанени до 5000 души.
Според последните квоти за разпределение, обсъдени в ЕС, България трябва да приюти 1352 души. Но... какво тук значи някаква си аритметика, щом като българите, особено тези в расо и в парламента, се страхуват от претопяване в собствената ни държава.
Май ставаше дума за бежанци, идентифицирани и регистрирани от Италия и Гърция, тоест проверени от техните служби дали да са терористи. Май имахме служби за сигурност, които да правят същото...
Щом църквата уверява, че ще се грижи за бежанците, как да обясним тогава предпочитанието й те да са „такива, които биха се чувствали добре сред нас"? Означава сегрегация, меко казано. Или soft версия на покръстването по Божидар Димитров. Или буквално следване на правителствените директиви, че ще настояваме за сирийски семейства и „религиозен баланс".
Те не се чувстват добре сред нас, защото България с нищо не може да примами тези хора да останат тук.
Нито с работни места, нито с жизнен стандарт, нито с толерантна среда. Затова те просто заминават. А след обърнати им гърбове църквата размахва лозунги, призиви за мир и религиозна толерантност, които бяха актуални преди няколко години.
Все пак, на фона на цялата каша с „горещата точка" и промоцията на турските интереси в Брюксел - зона за сигурност в Сирия, поне имаме българска институция с официална позиция.
