Държи си на думата. Става

Мисля си че вече хората в България поумняха доста и Първанов ще види власт през крив макарон ... толкова подмолен и ужасен политик просто няма място във властта ... честно ви казвам че пред Станишев и Първанов предпочитам Първанов ... да кажем че Първанов ми е на последно място а Станишев на предпоследно от всички възможни места

Това българите, многократно сме доказали, че сме прозт народ. Но ако Гоце Седефа ни мине да ни управлява в следващия кабинет, този път ще надминем себе си От все сърце на всички фенове на Гоце, ако го докарат на власт, им го пожелавам в комплект с Доган и с още по голяма мизерия

Тия дни се оглеждам, зачитам и се замислих какви активни политици ни останаха. Под активни имам пред вид такива във или около властите, с някакви реални за момента шансове да оказват влияние. Равносметката е страшна - от вдетинените гербери, през ветропоказателите на яне, напълно изперкалите атакисти, затворения личен клан на Доган, до сините вече вписани в червената книга - ужас. Повечето изглеждат просто налудничаво, човек не може вече и да ги мрази, към тая бройка с поведението си напоследък взеха да се доближават дори и такива, които макар и считани за опасни, поне се класираха за тарикати (Доган например). Като, че ли Костов все още приказва ако не мъдри, то поне свързани изречения, но има ли нещо и някой окло него започва да се превръща във въпрос с доста ясен отрицателен отговор. Около държащия се като детенце Станишев като че ли има няколко души, които поне не изглеждат абсурдно, но за тях нито се знае много, нито пък шансовете им да оцелеят в борбата със старата гвардия изглеждат твърде обещаващи, пак в левия спектър един който поне пред хора се държеше уж прилично (Първанов) изведнъж като че свали някаква маска и не само пролича липсата му на въздържаност, но и онова, което се говори за него взе да излгежда все по-достоверно, нови лица като Кунева като че ли облякоха мозъка на премиера и също така изразяват някакви емоции за промяна, но едва ли на някого е ясно накъде искат да вървят (освен към властта разбира се). Вече няма БСП и анти БСП дори, отвсякъде се наредиха хора със едни и същи корени и едни и същи зависимости, като разликите са само в детайлите и евентуално образованието, но дори последното остава май само пожелателно - налага ни се да виждаме надежда дори в умението на някой да не формира изречения тип "Цветанов" (ако токова ни гони позитивност). Идеологии, призиви, политики или както и да ги наречем все повече изглеждат празни приказки призвани да действат със звученето си, но не и със съдържанието си. Тези на власт се и ни занимават с такива глупости, че колкото и смешни да са размерите на бонусите, за които се разправят, честно казано наистина трябва да ги върнат, даже и заплатите си трябва да върнат, а най-добре ще е да се върнат в училище, на село или още по-добре там откъдето са излезли... Само като си помисля, че някои бяха настроени да гласуват за по-малкото зло, а днес вече не става реч и за зло, а за проста адекватност - и тя вече е на изчезване. Циганията в оня смисъл, в който дори циганите понякога ползват тая дума е обхванала всичко - цялото ни "публично" пространство е напълнено с безсмислици, скандали за сламки, докато гредите над главите ни се пропукват. Не знам за вас, но аз виждам в това нещо повече от български проблем - виждам ускорената еволюция на концепцията за професионален политик в демокрациите. На някои места кирливите ризи може да са по-прикрити, народите по-склонни да се правят на заблудени, но тук и пред насе истинската рана на демокрацията в сегашната й форма - властта постепено се превръща в посмешище, което в опитите си да угоди на дребно на едри риби рано или късно се превръща в недъгава форма на диктатура на примитивното мислене и примитивната култура. Безспорно, свободата е ценност, но дали представата ни за диктатура и демокрация като антиподи не е просто предубеждение, а същността им една и съща - не формалния ред да определя същността, а същността да намира начини да се реализира чрез формалния ред? Изглежда ние, а и всички в западното полукълбо решихме съвсем погрешно, че формалното е равно на реалното, а всъщност така и не сме променили същината на общестават и културата си - култура на търсене на сигурност в акумулация на власт и контрол над другите. Едно поне е положително, формалната демокрация поне изкарва гротеската наяве, тъй че доста хора да не могат и да искат да я сбъркат. Вертикалната мобилност на демокрацията позволява не само формално, но и като част от клутурата ни да видим царете си голи и може би идва време да преосмислим обществото си. Чудя се дали самата концепция за власт, била тя избираема или не, не е остатък от други времена, дали въобще понятията ни за националност и държава не са отживелици, които ни дърпат в казана на диктатурата на формалното мнозинство... Ние българите можем доста лесно да разкажем на другите колко лесно се превръща обещанието за грижа в оправдание за контрол и колко лесно волята на мнозинството се впряга в прищевките на малцина и как накрая колелото се завърта от добри намерения до самопомазване за владика. Трябва ли ни силна държава или ни трябват силни хора? Можем ли да се променим - да загърбим чакането на централна власт и да го заменим с лична инциатива? Може би за първи път в човешката исторя един народ ще се окаже в положение на липса на избор и ще трябва да опита нещо ново - с такива държавници и политици, анархията започва да изглежда като далеч по-добър ред от реда поддържан от идиоти.

Абе лека полека ша ви уврат главите и ще станете анархисти ЕВОЛЮЦИЯ-РЕВОЛЮЦИЯ-АНАРХИЯ